 |
|
 |
 |
|
|
|
 |
|
 |
| |
:: Добринка Караколева |
На 7 септември 1993 година родих второто си дете. На втория ден след раждането детето започна да повръща кръв. На третия ден му поставиха диагноза “хеметелиза”. Направиха му рентгенова снимка и установиха, че тънките му черва завършват на топка и нямат връзка с дебелите черва...Цялото свидетелство |
 |
| |
:: Елена Димитрова |
...След 45-50 минути борба за живота и здравето му, съпругът ми успя бавно да се изправи на краката си и да се придвижи до леглото.
“Аз бях там!”, ... “Аз умрях два пъти!” – продължи той с ужасно изражение на лицето, което издаваше уплаха от нещо, което все едно беше отново пред очите му... Цялото свидетелство
|
| |
:: Елена З. |
...Благодаря на Бога, че ми върна живота. Дълго време бях зле, на системи, и един ден чух лекарите да си говорят, че не знаят какво по-напред да лекуват - сърцето, диабета, туберкулозата или рака. В това състояние бях повече от пет месеца и имах достатъчно време за размисъл...Цялото свидетелство |
 |
| |
:: Фиданка |
...Редовната ми доза коняк не ме интересуваше. Подаваха ми цигари, но те не ме съблазняваха. Разбрах какво значат думите на Спасителя: “Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни”...Цялото свидетелство |
| |
:: Семейство Иванови |
Нашата дъщеря Милена внезапно се разболя от “питириазис ребра пиларис “. За това кожно заболяване лекарите заявиха, че е наследствено и хронично, макар в нашите родове да не е боледувал никой от такова заболяване. Разбрах че според научната медицина не се лекува, но за Бога неизлечими болести няма...Цялото свидетелство
|
| |
:: Стоянка Карушкова |
...Казах гневно: "Как можа да позволиш на тоя поп да приказва глупости! Защо не го хвана за брадата и не го напъха при мъртвеца в гроба. Къде е тоя Бог?"
Изведнъж усетих, че една ръка затвори устата ми. Опитвах се да я махна, но не можах. Уплаших се и видях нещо необикновено. Видях тялото си простряно долу на пода и всички присъстващи минаваха през мен, мачкаха ме, стъпваха върху мен. ...Една вечер сънувах, че се намирам на едно място, пълно с мръсотии и заградено с ръждива бодлива тел. От никъде нямаше изход. Видях една ръка, която ме посочи, и чух глас, който каза: „Тази е грешница и ще бъде хвърлена в ада." Аз плачех и виках за помощ...
Това продължи дълго време, докато ми излезе тумор на лявата ръка. Оперираха ме и резултатът от изследванията беше „саркома" (скоротечен рак). След операцията започнаха силни болки... Според лекарите ми оставаше да живея три месеца...Цялото свидетелство
|
| |
:: Мария Керкелева |
Сега съм на 45 години. Когато бях на 20 години по време на бременност в петия месец се разболях от бронхиална астма. Много тежка и коварна болест с тежки пристъпи. Силно алергична съм към много неща и животът ми беше същински ад.
Като риба на сухо се чувствах без въздух. Постоянно викахме “Бърза помощ”. По три пъти в годината влизах в болница. Постоянно ползвах помпички при пристъпите. Поставяха ми големи дози кортизон да копират пристъпите и така станах кортизоно - зависима...Цялото свидетелство |
| |
:: Кирил Шидеров |
...Но когато се доближих до нея, чух ясен глас: “ Тръгнеш ли с колата, ще катастрофираш”. Сепнах се и се обърнах към къщата. Учуден видях баба, дядо и леля, които са покойници. Баба ми помаха с ръка и каза: “Кирчо, никъде да не тръгваш. Тук ще те погребеме “. Слънцето още грееше. Изумен гледах къщата, колата и покойниците. В едно бях сигурен - че умирам. Зададох си въпроса: “ какво толкова съм направил, че трябва да умра, че смъртта ме зове- Изведнъж целият ми живот премина в паметта ми като на филмова лента и един ясен глас ми каза:” Туй нещо е грях”...Цялото свидетелство |
 |
| |
:: Лазар Тонов |
...Трудно ми е да опиша чувството, което изпитах... Дъхът ми спира дори и в този момент, когато всичко е отминало, защото тогава изпитах ужас!
Целите ми ръце бяха обвити от едри плюски колкото 20ст. монети, но в елипсовидна форма. Дланите ми вряха. Станах и запалих лампата и огледах останалата част от тялото си - навсякъде все едно и също... Ужасяваща гледка. Просто нямаше празно място по меките части на крайниците ми. Все едно бях изваден от казан с врящо олио...Цялото свидетелство |
 |
|
|
| |
:: Пенка Вятова |
...Повярвах в господа Исуса Христа и потърсих Неговата помощ. Веднага започнаха жестоки изпитания, които с Божията помощ изтърпях. Бях бита и ругана от роднини и хулена от цялото село, но господ Исус Христос казва: “Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно какво да е лоша дума заради мене. Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата: тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас” /Мат. 5:11,12/. Разведохме се заради вярата ми в Господа, но аз намерих моя Спасител и Изцерител на детето ми и нямах намерение да отстъпвам нито крачка назад...Цялото свидетелство |
| |
:: Росица Стоянова |
...Приеха ме в неврологично отделение. Започнаха изследвания. Направиха ми пункция, за да ми поставят диагноза. Мнението на лекарите беше, че съм болна от множествена склероза. ...Получих изсипване и се налагаше оперативна намеса. Под мишницата ми се появи и една бучка, която при прегледа, изследванията и биопсията се оказа, че е рак. На 8 март 1999 година ме приеха в Онкологията и ми казаха, че много съм закъсняла. Спокойно приех всичко това, защото вярвах във Всемогъщия Бог. Искаха да ми изрежат гърдата, но откриха че, има метастази в десния бял дроб и затова решиха да не ме оперират, а да ме лекуват чрез химиотерапия...Цялото свидетелство
|
| |
:: Стоянка Б |
...През 1986 година се разболях от злокачествен тумор /лимфон/ на лимфните възли. Бях повярвала в Бога от около три години и се обърнах към него с молитва за изцеление. Където и да отворех библията, винаги попадах на насърчителни думи: “Не бой се!” Аз съм с теб” “Само вярвай!” И аз наистина вярвах, че Господ Исус Христос ще ме изцери. Бях добре до месец юли 1994 година. Тогава изведнъж получих силно влошаване - левхемизация на лимфона. Приеха ме по спешност в Хематологията...Цялото свидетелство |
| |
:: С. В. |
..Тогава се появи един светец с ослепително бяла дреха, бяла коса и брада и голям кръст на гърдите. Посочи моето момиченце и каза: “Чие е това дете?” Аз отговорих: “Мое е”. “А кръстено лие?” - попита ме той. Добавих: “Не е, но аз имам още две деца и те не са кръстени.” На сутринта споделих съня с майка си и тя отсече: “ Трябва да кръстим детето.” Но уви, съпругът ми беше на друго мнение. Той каза: “Само да сте посмели с майка си да я кръщавате - гладни ще мрем всички". Той беше майор, строителен инженер и член на БКП...Цялото свидетелство |
| |
:: Таня Дилова |
В края на месец май 1995 година ме оперираха в Онкологическия Институт от карцином 3-та степен. Назначиха ми лъчетерапия. Вместо подобрение, състоянието ми се влошаваше с всеки изминат ден. Кашлях ужасно и нямах сили да вървя. В превозните средства хората ме гледаха подозрително и се пазеха от мен. Състоянието ми беше видимо тревожно и лекуващият ме лекар Доцент Ст. Ганчев ми назначи множество изследвания и рентгенови снимки. Консултираше ме с пулмолози и други специалисти. Аз мислех, че това е краят...Цялото свидетелство |
| |
:: Трайко Толев |
По това време от около 10 години страдах от силно главоболие. Като ме заболеше глава, заставах на място без да мога да се движа по 4 - 5 часа, докато престане...
Попитах вярващите как се изцеряват, а те ми казаха, че само се молят и Бог ги изцерява.
Веднъж, като работех, ме заболя глава и аз казах молитвата “Отче наш” на ум, без да спирам работата си. След около 30 минути главоболието ми премина. Тогава ни мериха кръвното налягане в предприятието и се оказа, че е 120 на 80, а преди ми беше 90 на 60 и може би от това ме болеше главата. Сега Бог беше ми нормализирал и кръвното и премахнал главоболието...Цялото свидетелство
|
|
|
| |
:: Василка |
На дясната ръка на осемгодишния си син Георги напипвах бучка колкото бомбон “лукче “. На 29 март 1994 година направиха снимка на коста , на която ясно личеше костното образувание. Спешно ни приеха в института по ортопедия в Горна Баня. Бяхме много разстроени. След като направиха съответните изследвания ни казаха, че ако бучката расте, трябва веднага да отидем за спешна операция...Цялото свидетелство |
| |
:: Здравка Димитрова |
1. “Перде” на окото. Съвременната медицина го премахва само чрез оперативна намеса.
През 1988 година, по време на работа вкъщи, усетих, че се появи тъмно петно в дясното ми око. Можеше да се оприличи на сгъстен черен дим, който се движи и силно затъмни зрението ми.
2. Изцеление от диабет.
След чудотворното изцеление на “пердето”, имаше един период в живота ми, през който преживях много тревоги и грижи, свързани със сериозни заболявания на най-близки хора от семейството ми...
...Отидох на лекар заради стомашно оплакване, но когато ми направиха изследване и се оказа, че кръвната ми картина е много лоша, че имам много ускорена утайка и високо кръвно налягане в долната граница, предложиха ми да ме вземат на обстойно изследване и лечение в диспансера към предприятието ми. Постъпих веднага и вместо десет дни, както първоначално смяташе лекарят, престоях един месец - време достатъчно да се съвзема...
...Вече омъжена и майка на две деца, преживях голямо премеждие, при което, без Божията милост към мен и семейството ми, можеше да бъда осакатена или да си замина от този свят по съвсем нелеп начин...
...“Това е цяло чудо, ако не беше гипсът, не бих могъл да кажа коя от двете Ви ръце е пострадала. Всичко е направено съвършено”. Сърцето ми преливаше от радост и благодарност при тази констатация. Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе!...
...В същото време състоянието ми рязко се промени. Изправих се и предишната ми мъка беше заменена с неземна радост, непозната за мен досега. Пак плачех, но сега от възторг. Земята под краката ми се потресе и усетих вибрации в краката си до коленете...Цялото свидетелство
|
| |
:: Петър Велев |
Първо свидетелство
Беше наскоро след като повярвах. Отидох на село при покойната сега леля Ана. Тя настояваше да се причастя. Говорила със свещеника и той казал да постя три дни и да отида да ме причасти.
Страдах от болки в стомашната област и щом започнах да постя, те се усилиха. Въпреки това не промених решението си.
Когато влезнах в църквата, видях, че беше почти празна. Застанах от дясната страна до една колона и наблюдавах какво става пред олтара. Болките вече станаха много силни и като че ли огън излизаше от устата ми...Цялото свидетелство |
| |
:: Петър Велев |
Второ свидетелство
В един период от живота си мислех, че Бог лекува само чрез пряката сила на Св. Дух и че Неговото слово е само Светото Писание, т.е. Писаното слово Божие. От тази болест боледуват много християни и особено от протестантските евангелски общества, които заявяват: “Словото и нищо друго”.
Има такива, които спят върху Библията и постоянно носят Евангелието във вътрешния си джоб, като се надяват, че по този начин ще бъдат опазени и изцерени, защото носят в себе си Словото, което е Бог...Цялото свидетелство |
| |
:: Петър Велев |
Трето свидетелство
През 1994 година пътувах от Париж до София с увиснали крака над стъпалата на задната врата няколко денонощия. Когато пристигнахме в София, краката ми бяха отекли почти до колената. Няколко месеца се лекувах и се молех за изцеление, пиех отводнителни билки, но нямаше никакъв резултат.
Една нощ сънувах, че на леглото срещу моето седи един много симпатичен човек и доброжелателно, приятелски ми се усмихва. Краката му бяха обути в златни ботуши. Чух глас в спалнята, който каза: “Свети Мина”. Събудих се и погледнах краката си. Отоците бяха изчезнали... Цялото свидетелство
|
| |
::: Пепи |
Свидетелство на един помилван грешник
Здравейте, братя и сестри. В това свидетелство ще ви разкажа за чудото, което нашия Бог направи в моя живот. Ще ви разкажа как Всемогъщия Господ се смили над мен, като ме привлече към Себе Си, защото мисля, че това е най-голямото чудо, което Бог прави с човека, като го привлича към Себе Си... Цялото свидетелство |
| |
::: Иван Бобулев |
"Аз видях Иисус Христос"
Спомени на Иван Бабулев, бивш милиционер
от Иван Бобулев (Бабулев)
...След срещата с Иисус добих сила за молитва. Започнах денонощно да се моля. На третия ден бях пак на поста си. Докато се молех и пеех, насред двора на партията, от небето се спусна сияние. Иисус ми се яви отново, като стоеше на три метра във въздуха, пак ми показа раните на ръцете и краката Си и ми говори с много силен глас. Косата ми настръхна. Забравих, че нося пистолет и автомат, забравих че се намирам в милицията, забравих за Партията! Каза ми силно: “Иване, милицията и Партията изнесоха безброй доклади против Мен, но Аз се явявам на теб, техния човек, за да ми бъдеш свидетел сред тях. Един ден в тази стая ще говориш за Мен (това беше стаята на първия секретар на партията), а също и в милицията.” Смаях се! Как ли ще стане тази работа - и представа си нямах. Знаех само, че трябва да им кажа, че ако не повярват в Него, ще отидат в пъкъла... Цялото свидетелство |
 |
| |
::: Лазар Тонов |
От дежурния медицински център, където съм регистриран ми казаха по телефона, че това е дископатия и да не слагам топло на кръста..., а болките не спираха, обадих се по-късно и на Бърза помощ, откъдето ме посъветваха да си затопля кръста ... Не направих нито едното , нито другото, а започнах да се моля на Господ Иисус Христос.
Болките не стихваха. Придвижването ми до тоалетната, която е на 3-4 метра от стаята ми бе свързано с огромни усилия и време около 10-15мин. Използвах ръцете си, като се опитвах да се повдигам с тях, за да не натоварвам кръста и уж да ме боли по-малко... Където и да ми се налагаше да отида, аз се придвижвах на колене, придържайки се за мебелите покрай стената. Тези няколко метра ми костваха огромни усилия, поради страшната болка, която ме караше да спирам придвижването си често, задъхан и обилно изпотен. Движението ми бе сантиметър по сантиметър..., а какви огромни усилия ми костваше изправяне до положение на буква Г, за да легна или седна, не бих могъл да ви ги опиша...;
До този случай считах, че няма по-силна болка от болките при жлъчна криза. Да, ама не. Има... и как боли... Цялото свидетелство |
| |
::: Николай Димитров |
Спасението на моряка Николай Димитров от потъналия кораб "Ванеса":
... Това е руският
влекач „Меркурий",
кръстосващ морето
в търсене на оцелели.
Хвърлят въжета и
спасителни пояси и
на втория път успяват
да го изтеглят. Николай Димитров.
Събличат го, затоплят го, дават му да пие. Студът е страшен
- пръстите на един от извадилите го моряци
измръзват до необходимост от ампутация,
корабът е почти целият обледенен. Но прекаралият
над 10 часа в борба със стихията
човек е съвсем адекватен и няма никакви измръзвания.
„Температурата на водата беше
6 градуса, а на въздуха - минус 18! Това си е
направо полярен студ. Но Николай говореше
съвсем нормално. Дори слезе сам от кораба
и се качи без помощ в линейката, която
го откара в болницата", свидетелствува
пред в. „24 часа" капитанът на „Меркурий"
Владимир Илич Логвин.
Самият Николай си спомня как даже
предложил само час след спасяването да
пробяга някакво разстояние, 3а да увери
лекарите, че е здрав. В линейката сестрата
на два пъти му мерила кръвното налягане
и не вярвала на очите си - 130 на 80. Даже
взели да се съмняват, че той е оцелелият
- очаквали полумъртъв човек. В болницата в
град Темрюк двама професори го прегледали
и се чудели какво да напишат в епикризата
му. Очаквали пневмония, най-малкото бронхит,
а т ой нямал дори хрема! ... Цялото свидетелство
източник: Православно слово №1-2 /2008
За да прочетете това свидетелство се нуждаете от Adobe Reader, който безплатно можете да си изтеглитe от ADOBE. |
| |
::: Стелиян Илиев |
...В това време, едно голямо черно същество се
спусна към мен. Искаше да ме грабне, но аз изкрещях и се предпазих с
ръка и в този момент душата ми се върна в тялото ми и се видях в
същата поза на леглото, но в действителност вече. Три дена след
това, в момента в който си легнах, усетих, че отново душата ми
излиза от тялото ми и видях тялото си на леглото. В този момент от
земята излязоха две черни ръце и сграбчиха краката ми и ме задърпаха
надолу. Започнах да потъвам в земята , всичко стана черно, не виждах
нищо, но чувах много хора да крещят и да плачат. Разбрах, че съм в
ада!! Плачех, виках и се молих на Бога, който Изведнъж се появи...
Цялото свидетелство |
| |
::: Петър Иванов |
Съпругата ми чество плачеше, като си мислише,
че няма да имаме деца.
Тогава започнах да не
правя отрицателна изповед и да се осланям на това, което Бог е
казал, на Неговите обещания дадени на нас в Словото Му. Признава, че
през няколкото месеца, в които ходих по изследвания, в други
градове, срещите с различни, известни доктори, имах моменти на
отчаяние. Но винаги си казавах, на глас или не, че няма да се стига
до операция, че ще имаме деца. Започнах да чета изповеди, стихове от
Библията, като този:
„Който сам понесе в
тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за
греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.”
- І ПЕТРОВО 2:24
Цялото свидетелство |
| |
::: Мария Станкова
|
- Три месеца бях в болница и накрая ме
оперираха и „по чудо” оживях.
- Бях тежко болна от хепатит –
лекарите ме бяха отписали – и пак оживях.
- Три дена бях в интензивно отделение
с тежък астматичен пристъп и бронхопневмония и много други болести.
Божията милост е това.
Цялото свидетелство
|
| |
::: Калинка Заркова |
...Той ми отговори с това, което
вече споменах - ТОЗИ ШАНС НЕ Е ЗА БАЩА ТИ, А ЗА ВАС!!!
В този момент сякаш започнах
малко по малко да осъзнавам какво всъщност се случва и това, което
проумявах беше много ужасно за мен. Започнах да си спомням
един след друг греховете, които имах спрямо баща ми.
Святият Дух съкруши сърцето ми дотолкова,
че имах чувството, че не мога да издържа на този товар. Толкова
много пъти бях изричала лоши неща срещу баща ми, толкова пъти той
правеше опит да се доближи до мен, а аз не му давах шанс. Когато пък
аз правех такива опити, той сякаш се закоравяваше и се разминавахме.
Обвинявах го за толкова неща, без да си давам сметка, че само Бог е
обвинителят и съдията и че не е дал право на нито един човек да
обвинява и да съди...
Цялото свидетелство
|
| |
|
|
| |
|
|
|
|
| |
|
|
| |
 |
 |
 |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
|
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
| |
|
|
|
|
| |
|
 |
|
| |
|
|
|
| |
|
 |
|
| |
|
|
|
|