Свидетелство на Трайко Георгиев Толев
От гара Курило. Ул.Осогово 10. Ет. 1.

       Беше през 1965 година. Работех на гара Реброво, близо до София, а живеех на гара Курило. Една жена от Реброво на име Павлина ми казваше: “Трайчо, кога ще те водя в София да видиш чудеса в една черква.”Аз все отлагах. Мина доста време и веднъж й казах:”Павлино, хайде да ме заведеш в София на черква. Отидохме в квартал "Емил Марков". Черквата беше Евангелска в дома на брат Павел Игнатов. Говориха Павел и баща му. Те бяха проповедниците.Аз нищо не разбирах от техните приказки. Към края на богослужението попитаха, дали има нуждаещи се. Ставаха много хора и казваха:”Бог знае нуждата ми, молете се за мен.” После станаха двама души и казаха, че Бог бил ги изцерил и славеха Бога. Всички се молеха за нуждите . След свършване на службата се разотидохме и аз си казах: “ Тези двамата, дето казаха, че са изцелени, предварително са подготвени за това изказване и аз няма смисъл да се моля, защото Бог не изцелява.
     На излизане от черквата брат Павел ми даде книжка от народния лечител Петър Димков. По това време народната медицина беше забранена и народните лечители се преследваха от официалната власт.
    Продължих да ходя на черква по един път на месеца, само заради книжките, които ми даваха. Така изминаха четири години. Аз не казвах на никого, че не се молех. След една молитва за изцеление на болни, стана един мъж от първата редица и каза: “Бог ми даде видение”. Той мина назад като оглеждаше хората. Когато дойде до последната редица и ме видя,  погледна ме и рече:”За тебе Бог ми откри да станеш и пред всички да кажеш защо не се молиш за нуждите на хората.” После се обърна към моя приятел Пешо от Реброво и му каза:”Ти си имал болест в главата и по време на молитвата Бог извади болестта ти и повече няма да те боли глава”.
     Когато излязохме от черквата, Пешо ми каза:”Вечно ме болеше глава, а сега вече не ме боли. Действително Бог ме изцели по време на молитвата.”
     Аз не станах да призная,че не се моля, защото много се притесних, но вече разбрах, че щом Бог може да ти знае мислите, значи има Бог, Който действително съществува и изцерява.
      По това време от около 10 години страдах от силно главоболие. Като ме заболеше глава, заставах на място без да мога да се движа по 4 - 5 часа, докато престане. Лекувах се, като слагах натопени в оцет и вода кърпи на главата си. Това главоболие се повтаряше по 2- 3 пъти в седмицата.
    Попитах вярващите как се изцеряват, а те ми казаха, че само се молят и Бог ги изцерява.
     Веднъж, като работех, ме заболя глава и аз казах молитвата “Отче наш” на ум, без да спирам работата си. След около 30 минути главоболието ми премина. Тогава ни мериха кръвното налягане в предприятието и се оказа, че е 120 на 80, а преди ми беше 90 на 60 и може би от това ме болеше главата. Сега Бог беше ми нормализирал и кръвното и премахнал главоболието.
    Започнах да ходя на черква в Първа Евангелска / конгрешанска / църква. Там Бог говори, че обича България и ще я избави от страданията, но ще натрупа радиацията на главите на ония, които са решили да унищожат християнството. Наскоро след това стана аварията в атомната централа в Чернобил.
    По това време правеха нов план на Курило. На мястото на моята къща бяха определили да се построи триетажен блок. Аз се оплаках на Господ Иисус Христос, че мен лошо ме засяга плана, като искат да ми бутнат къщата и да ме накарат да изплащам апартамент. Исках от Господа да осуети утвърждаването на този план и да си остане старият. Така и стана. Минаха 10 години. Тодор Живков и комунистите паднаха от власт и тогава падна и новият план на Курило и си остана старият план.
    Аз разбрах, че всичките си грижи трябва да казвам на моя Бог. Той чува молитвите ми и винаги ми помага.
Веднъж жена ми се разпищя и се развика, че Деси, нашата малка дъщеря, се е задавила и е умряла. Аз изтичах от лятната кухня на терасата, коленичих до главата на Деси и извиках силно на ухото й:”Деси, кажи: "Господи помогни ми.” Тя скочи, изправи се и рече:”Татко, нищо ми няма.” Тя се ожени за българин в Италия. Зет ми Виктор ни каза, че дъщеря им Виктория е разстроена и не иска да ходи на училище, защото шумът в училището я дразнел. След молитвата ми се обадиха, че детето е спокойно и ходи на училище.
     Когато ми се появи каквато и да е болест, аз връзвам болестния дух и му заповядвам да се маха от мен и аз оздравявам.
     Когато се моля и искам нещо от Бога, винаги искам така, че да бъде според Неговата воля и Той изпълнява желанията ми.  
     Голямата ми дъщеря се оплака, че в гърдите си чувства голяма тежест. Расбрах, че това е дух на депресия. Свързах го и заповядах в името на Господа Иисуса Христа на всички болестни и нечисти духове и на духа на депресия да напуснат тялото на дъщеря ми Снежана и веднага мъката и тежестта изчезнаха от нея.
    Около две години след като повярвах, прочетох книгата “Победени врагове". Тогава започнах и сам се научих да гоня демоните. Когато се появяваха главоболие, глаукома, депресия, бодежи в сърдечната област, връзвах демоните и ги гонех в Иисусовото име и болестите изчезваха. Така продължавам и до днес.