Първото изцеление на Петър

       Беше наскоро след като повярвах. Отидох на село при покойната сега леля Ана. Тя настояваше да се причастя. Говорила със свещеника и той казал да постя три дни и да отида да ме причасти.
      Страдах от болки в стомашната област и щом започнах да постя, те се усилиха. Въпреки това не промених решението си.
      Когато влезнах в църквата, видях, че беше почти празна. Застанах от дясната страна до една колона и наблюдавах какво става пред олтара. Болките вече станаха много силни и като че ли огън излизаше от устата ми. Видях как няколко жени и двама мъже запалиха свещите си и се отдръпнаха встрани. Една жена коленичи пред олтара и постави главата си на стъпалото. Така тя се молеше и въздишаше пред Господа. Това бе баба Мария, най-бедната жена в селото. Тя живееше с хромородената си дъщеря Ана в крайна сиромашия. И точно тя, най-бедната, бе коленичила в храма, молеше се за прошка на греховете си и очакваше да бъде причастена с Тялото и Кръвта на Господа Иисуса Христа. Гледах тази жена и мислено казах на Бога: “Господи, не знам кой ще влезне в Твоето небесно царство. Не знам дали и аз ще бъда там. Но за тази жена, баба Мария, съм сигурен. Тя толкова прилича на бедния Лазар и на каещия се митар”.
      Точно в този момент почувствах, че върху главата ми се постави една невидима длан. Тя ме помилва леко напред, мина надолу по лицето и гърдите ми и се спря на стомаха. След това направи един кръг около стомаха ми и изведнъж като че ли измъкна нещо от него. Болката моментално престана и оттогава, около 40 години, не се е появявала.
      След това свещеникът ми прочете разрешителна молитва и ме причасти с Тялото и Кръвта на Господа Иисуса Христа - моя Изцелител. Причастихме се само двамата с баба Мария.
      След няколко дни, когато свидетелствах всичко това на приятелите си, те казаха: “Изцелението ти е станало от силното ти желание да оздравееш. Човешката воля върши чудеса”. Отговорих им: “Не, приятели, не. В момента на изцелението си дори не мислех за него, нито се молех, а само разсъждавах върху Светото Писание и го сравнявах с живота”. Болно ми е за тези мои приятели, но какво да се прави - слепороденият не може да разбере какво нещо е светлината. Това може да стане, само ако прогледне с очите на вярата.
       Има християни в България, които гледат на православните църкви не като на Божии храмове, а едва ли не като на дяволски капища. Това е голямо заблуждение на някои протестанти. Моето и много други изцеления в православните църкви свидетелстват, че Господ обитава на всяко място, където се призовава Неговото свято име.”И който се закълне в храма, кълне се в него и Оногова, Който го обитава /Мат. 23:21/.
      Веднъж, когато още не бях утвърден във вярата и нищо не разбирах, влязах на едно богослужение в храма “Св. Ал. Невски”. След като постоях и послушах непонятната ми на църковнославянски език служба, напуснах храма и на стълбите многозначително заключих: “Празна работа”. През нощта сънувах, че се намирам точно там, на стълбите, гледам, че над мен във въздуха стои един голям Ангел с огнен меч в ръката си. Мечът гореше като горелка на оксижен. Той го вдигна над главата ми и рече: “Защо казваш, че в Божието име извършена служба е празна работа?” Събудих се уплашен. Същия ден трябваше да прекараме един електрокар между две предприятия. Аз бях на електрокара, а един камион ме теглеше. По пътя из нанадолнището в местността “Земляне” скоростта се увеличи и електрокарът започна да се мята ту на една, ту на друга страна, като се повдигаше ту на едните, ту на другите колела и едва не се обърнах. Свирих с клаксона, но шофьорът не чуваше. Минувачи започнаха да му дават знаци и да викат и той намали. Разбрах, че това е “мечът на Ангела”. Когато стигнахме в предприятието и камионът спря, аз насочих електрокара към една стена и пак си казах, като слизах: “Ангелът ме пощади”. Точно в този момент шофьорът изведнъж подкара и електрокарът полетя към стената. Хората се развикаха и той спря, само на няколко сантиметра от нея. Оттогава не смея да кажа за която и да е служба, извършена в която и да е църква, деноминация или дом в Божието име, че е “празна работа”. Нeкa всеки си вземе поука.