Свидетелство на Виолета и Тодор Иванови

      Нашата дъщеря Милена внезапно се разболя от “питириазис ребра пиларис “. За това кожно заболяване лекарите заявиха, че е наследствено и хронично, макар в нашите родове да не е боледувал никой от такова заболяване. Разбрах че според научната медицина не се лекува, но за Бога неизлечими болести няма.
      Искам да благодаря на нашия чудесен славен и велик Бог, защото Той още от началото на заболяването до пълното изцеление укрепваше вярата ни и ни даваше сила, за да издържим на това изпитание и на прийомите на сатаната. Намериха се хора, дори медицински работници, които ни казаха, че това заболяване се лекувало само при бабички и при екстрасенси, но ние категорично отказахме и заявихме, че не желаем детето ни да бъде лекувано със силата на дявола, та ако ще и никога да не бъде изцелено. При това заболяване кожата пигментира и става дебела като кора на дърво, суха е и се пука.
      Бог ми даде съновидение и укрепи вярата ни, че дъщеря ни ще бъде изцелена. Сънувах, че вървя по улиците, на село Константин в Еленския край. Над мене слънцето силно грееше. Търсех някакъв адрес. Видях две успоредни улици и се чудех по коя да тръгна. Тръгнах по долната улица и след дълго лутане някой ми каза, че адресът се намира на горната улица. Реших да мина през двора на една от къщите и да се изкача по стълбите на горната улица. Така и направих. Когато започнах да се изкачвам по стъпалата,, един огромен черен човек препречи с ръцете си изхода, откъдето трябваше да изляза. Но като ме погледна, веднага се махна. Огледах се и видях, че в ръцете си държа един хляб и ръфам от него без да го чупя. Тогава се изкачих по стъпалата и излязох на горната улица, където ме огря още по силна светлина. Видях че преди да тръгна по долната улица и да извървя толкова дълъг път, аз съм била съвсем близо до този адрес.
      Точно така се случи и в живота ни. След лутане по лекари и лечители, ние залегнахме над Божието слово, което е хлябът на живота. Приложихме пост и молитва и Бог за много кратко време даде изходен път. Посетихме молитвената група за изцеление на болни чрез вяра в бога в дома на брат П. Велев в гр. София. Братята и сестрите усърдно се молеха за дъщеря ни и тя бе помазана с масло в Госпаднето име. Благодарим на всички братя и сестри, които се молиха за нас и за изцелението на нашата дъщеря. Благодарим на сестрата на брат Велев, сестра Ана Златанова, която толкова любезно ни обясни и даде адреса на молитвената група. Благодарим на братята и сестрите, които ни насърчаваха за Божествените изцеления. Бъдете благословени всички вие, които вярвате в Бога и се молите за изцелението на Божиите чеда. Бог да благослови домашната ви група.
      Благодарим на Бога за чудното изцеление, което Той подари на нашата дъщеря. Благодарим за лекуващия лекар от медицинска Академия, който така усърдно се грижеше за детето ни. Бог да го благослови и да му върне стократно.
     Другото свидетелство е за нашия син Даниел. Когато навърши 7 години, започнаха да му излизат кокоши тръни по ръцете и краката. С всяка изминала година се увеличаваха. Ръцете му се обезобразиха. На дясната ръка, на един от пръстите, с които държи химикалката излязоха два, които го боляха и му пречеха да пише. На кокълчето на единия крак имаше кокоши трън, който го болеше и му пречеше да ходи, когато беше обут с маратонките. Мазахме ги с различни мехлеми, но не минаваха. Бяхме решили да го заведем на лекар, за да бъдат изгорени или премахнати по оперативен път.
     Един ден преди започването на учебната година бяхме седнали на пейката в двора и Даниел рече: “ Мамо, виж твоите ръце какви са хубави, а моите с тези кокоши тръни колко са грозни. Какво да правя?” Казах му:” Моли се Даниелчо, Господ Исус Христос ще те излекува”. Вечерта той усърдно се молил, а сутринта когато се събудил и станал, видял че кокошите тръни са изчезнали, ръцете му бяха станали гладки и хубави, без да личи че някога е имало кокоши тръни по тях. В един миг Господ го излекува съвършено. Извърши чудото, за да се прослави името Му - свято и велико.
      Пишем тези наши свидетелства, за да послужат за насърчение и на други братя и сестри, които са отрудени и обременени и за прослава на нашия многомилостив и многожалостив Бог. Трябва винаги да помним, че има на Кого да се уповаваме. Само Той може да ни даде всичко, от което се нуждаем, ако с вяра и усърдна молитва се обърнем към Него. Той е Бог на чудесата и никога не оставя Своите Си, защото винаги е верен.
Благодарим Ти, Спасителю и Изцерителю наш!