СВИДЕТЕЛСТВО

на Мария Станкова от гр.София, жк ”Надежда” 2

Братя и сестри,

Моят живот до 50-тата ми година беше напълно безбожен.Аз съм била възпитаничка на социализма.Не зная как е възможно до такава степен да съм грешала.

На 24 години се кръстих без да разбирам нищо - просто защото мислех,че трябва да съм кръстена.Но не знаех кой е Господ Иисус Христос. Продължих да трупам грях след грях. Много боледувах, но без да съзнавам през всичките тези години, независимо, че грешах, Бог се е грижил за мене.

- Три месеца бях в болница и накрая ме оперираха и „по чудо” оживях.

- Бях тежко болна от хепатит – лекарите ме бяха отписали – и пак оживях.

- Три дена бях в интензивно отделение с тежък астматичен пристъп и бронхопневмония и много други болести.

Божията милост е това.

След 26 години съпругът ми постъпи в болница и аз някакси , пак без да зная защо, изведнъж разбрах,че имам вина спрямо него, а и нямах към кого да се обърна за помощ.Само Бог можеше да ми помогне.Но и как стигнах до това убеждение – пак не зная.Обадих се на една колежка – Зоя, за която знаех, че е вярваща и тя ме заведе в църква „Ново поколение”. Бог да я благослови! Там сестрите се молиха за мене и Бог ме кръсти със Святия Дух. Бог излекува мъжа ми Станислав, а мене ме освободи от пристрастяване към лекарството „Лексотан” / против страхова невроза - лекарствената зависимост е както от наркотици / ,което пиех от 12 години всеки ден.

Исках да се запиша на библейско училище ,но си мислех , че съм вече възрастна да ходя с младежите на училище.Излязох от църквата и си тръгнах към къщи. След пет-шест крачки , без да зная как и без да съм решила, се обърнах , върнах се и се записах. Бог така ме е водил- без да разбирам какво правя – поради голямата Си милост.

Най-хубавите и вълнуващи дни в живота ми бяха в Библейското училище.

След завършването аз си мислех, че всичко е наред, но пастор Иво ми каза:”Имаш нужда да отидеш при сестра Ваня”.Аз се запознах с нея, но не се срещах често с нея.

Стана следващото чудо.Мъжът ми пиеше и ме удари по ръката. Аз избягах ужасена от постъпката му и от страх да не ме бие , Не можех да се прибера в къщи . Помолих сестра си и роднини за помощ, но никой не ми помогна. Бог направи това, за да ме заведе при Ваня и да остана при нея един месец. През този месец аз всъщност продължих библейското училище, защото Ваня имаше пророческа дарба и помагаше на много хора, като се молеше за тях и Бог ги изцеляваше, кръщаваше със Святия дух.

Тя беше инвалид - не можеше да ходи без придружител и не можеше да си служи с пръстите на ръцете, но покрай нея винаги имаше светлина и аз, за съжаление, не разбрах колко е страдала като човек – тя винаги беше изпълнена с живот и повдигаше духа на хората около нея.Бог водеше при нея хора с различни нужди и тя им помагаше.Благодарение на молитвите й. съпругът ми беше изцелен от тежък панкреатит.

Покрай нея аз започнах да виждам и разбрах какво значи да живее човек с Бога. Няма по прекрасен живот от живота с Господ.Всичко се подрежда без никакви спънки и ти само се радваш.

Тези години покрай Ваня, Божия помазаник – бяха дар за мене.

Но аз не се оказах достойна. Дано Господ да ми прости.Сега съжалявам за изгубеното благодатно време, но вярвам,че Бог е верен и няма да ме остави –ще спаси синовете ми Петър и Огнян и съпруга ми Станислав.Ние имаме нужда от Неговата милост.

Благодаря Му за всичко!