Трето изцеление на Петър

      През 1994 година пътувах от Париж до София с увиснали крака над стъпалата на задната врата няколко денонощия. Когато пристигнахме в София, краката ми бяха отекли почти до колената. Няколко месеца се лекувах и се молех за изцеление, пиех отводнителни билки, но нямаше никакъв резултат.
     Една нощ сънувах, че на леглото срещу моето седи един много симпатичен човек и доброжелателно, приятелски ми се усмихва. Краката му бяха обути в златни ботуши. Чух глас в спалнята, който каза: “Свети Мина”. Събудих се и погледнах краката си. Отоците бяха изчезнали.
     Не знаех кой и какъв е свети Мина. По-късно научих, че той е Христов изповедник и мъченик, жестоко измъчван в Египет. Езичниците го драли с нажежени железни куки и в раните му слагали плат от козина, запалвали го и обгаряли тялото му със свещи и накрая го обезглавили и изгорили.
      Господ ми даваше урок и той беше - да внимавам да не презра някой от тия малките, които се молят на светиите и на свети Мина, защото Бог не е Бог на мъртви, а е Бог на живи.
     Аз не  бях призовавал и не бях се молил на свети Мина. Този сън не съм го сънувал по мое желание, а по волята на моя Отец небесен, Който ме учеше, че когато се молим усърдно и благославяме някого, след време може да получим благословение и изцеление чрез молитвите ни и благословиите ни, които се връщат върху нас.
      През 1972 година бях командирован за четири месеца в Египет и там се молих за мнозина египтяни, както и за това Господ да освободи Египет от духа на антихриста, за да престане войната им с Израел. И войната бе прекратена, защото Египет рязко промени политиката си.
      В околностите на Кайро посетих мястото, където Свети Йосиф, света Богородица и Господ Иисус Христос като малко детенце са живяли повече от три месеца, докато свети Иосиф получи заповед от Господа насъне да се върнат в Израел, защото тези, които търсеха живота на детето, бяха измрели.
       На това място разбрах, че Господ беше употребил египетския президент Ануар Садат да покаже негодни мотокари на Тодор Живков, а той да поиска от министъра на машиностроенето да се изпрати техник, който да ремонтира машините. Бог употреби и един от директорите на електрокарния завод, инж. Цонев, и той да реши този техник да бъда аз. Така Господ изпълни молитвата ми, с която бях Го помолил, като казах: “Господи Иисусе Христе, искам да видя едно място, което Ти си гледал, когато беше тук на земята.” Благодаря Ти, Благодетелю мой, Спасителю мой и Изцелителю мой. Твоята милост и любов към мене, грешника, е неизследима! Ще те славя и величая докато съм жив. Помогни ми да устоя до край, за да бъда с Теб, със свети Мина , с Твоята свята Майка, света Богородица, с Твоите свети апостоли, пророци и мъченици и с всички Твои ангели и архангели, началства, власти, сили, херувими и серафими на Твоята сватбена вечеря  при Твоя Отец Небесен. Амин!