В тежка борба за всеки сантиметър движение ...

      Изминаха 9 месеца от събитието, което ме разтърси дълбоко.
     Около седмица преди Рождество Христово, се събудих с болки в гърба. Изминаха ден - два в едно състояние нито на оправяне, нито на развитие на болката. Придвижвах се сам, макар и затруднен, но си вършех задълженията. На третия ден, късно следобяд изведнъж почувствах режеща болка през кръста. Тя бе толкова силна, че ме повали на колене. В такова състояние с тази остра и силна болка аз започнах да търся столове и легла, които да използвам за опора, за да се придвижвам. Болките се увеличиха и вече неможех да се движа никак. Имах само едно единствено положение на тялото, в което не чувствах болки и си отдъхвах за малко - на колене с лице върху леглото.

       От дежурния медицински център, където съм регистриран ми казаха по телефона, че това е дископатия и да не слагам топло на кръста..., а болките не спираха, обадих се по-късно и на Бърза помощ, откъдето ме посъветваха да си затопля кръста ... Не направих нито едното , нито другото, а започнах да се моля на Господ Иисус Христос.
Болките не стихваха. Придвижването ми до тоалетната, която е на 3-4 метра от стаята ми бе свързано с огромни усилия и време около 10-15мин. Използвах ръцете си, като се опитвах да се повдигам с тях, за да не натоварвам кръста и уж да ме боли по-малко... Където и да ми се налагаше да отида, аз се придвижвах на колене, придържайки се за мебелите покрай стената. Тези няколко метра ми костваха огромни усилия, поради страшната болка, която ме караше да спирам придвижването си често, задъхан и обилно изпотен. Движението ми бе сантиметър по сантиметър..., а какви огромни усилия ми костваше изправяне до положение на буква Г, за да легна или седна, не бих могъл да ви ги опиша...;

       До този случай считах, че няма по-силна болка от болките при жлъчна криза. Да, ама не. Има... и как боли.

      Майка ми споделила със съседката ни Симеонка за моя проблем, а тя с желание да ми помогне закупи болкоуспокояващи ампули и ми постави нужното количество. Бях в очакване да намалеят болките за да мога малко по-леко да се придвижвам, но не се получи... На следващия ден, приятелят ми Георги, като разбра за проблема ми, разказал за случая на Петър Велев. По-късно двамата дойдоха у дома. Всички, аз и цялото ми семейство, застанахме на молитва.

        Бяха изминали вече 5-6 часа откакто брат Петър по-рано през деня беше призовал Словото на живия Бог да действа в тялото ми и живота ми. Както седях неподвижно на фотьойла, почувствах подбуда, да се опитам да направя лекичко движение вляво, а после и вдясно. Болката я нямаше. В първия момент станах със страх, а после свободно проходих.

       Оттогава до ден днешен винаги, когато ми се отдаде случай, разказвам за това чудо, което Господ извърши в живота ми. Единственият ми спомен от тази чудовищна болка, който имах в следващите два - три дни, бе мускулната треска...

       Благодаря на Бога, че можах да отпразнувам със семейството си Рождество Христово, съвършено здрав!
      Слава да бъде на Спасителят ни Иисус Христос!

       Благодаря Ти, Господи!

       Лазар Тонов