Свидетелство на Добринка Караколева

       На 7 септември 1993 година родих второто си дете. По откровение го кръстих Самуил. В момента, в който се роди това дете, започна моето и на семейството ми изпитание на вярата ни в Господа. На втория ден след раждането детето започна да повръща кръв. Лекарката ме успокояваше, че това се срещало често при новородените бебета. На третия ден му поставиха диагноза “хеметелиза”. Направиха му рентгенова снимка и установиха, че тънките му черва завършват на топка и нямат връзка с дебелите черва. На четвъртия ден лекарката ме извика и каза:”Съжалявам много, но се оказа, че вашето бебе има още една болест и трябва спешно да бъде преведено в “Пирогов “ /Институт за бърза медицинска помощ в гр. София/ за спешна операция. Тя ми показа рентгеновите снимки и аз ясно видях аномалията в червата на Самуил. Подписах декларация, че се съгласявам да направят спешна операция в спешна хирургия на “Пирогов “. В 17 часа започна операцията. Със съпруга ми Томи веднага  отидохме и предложихме в църквата братята и сестрите да се молят с нас за спасението на нашия син. Вярвахме, че Господ ще ни помогне и ще спаси живота на бебето ни. На другия ден доктор Ноева ни каза, че все още е много рано да се каже дали операцията е сполучлива. След няколко дни хирургът, който е оперирал Самуил, казал на Томи:” Аз съм много учуден, че вашето дете е живо, защото ни го донесоха от родилното отделение почти умряло. Все пак има надежда да се оправи, защото спря да повръща прие първата си храна. Това, че започна да се оправя е чудо”.

      Ние бяхме много благодарни на Небесния си баща за голямата милост и благословение над нашия Самуил. Бог усилваше вярата ни в чудесата, за да можем по-лесно да понесем онова, което ни предстоеше.

      След петнадесетия ден детето продължаваше да има жълтеница и вместо да намалява, тя се усилваше. Лекарите предполагаха, че има друга аномалия, но решиха да изчакат докато навърши един месец. Появи се и друг проблем. Сърцето му беше много слабо и на няколко пъти Самуил престана да диша. Наложи се непрекъснато да бъде с кислородна маска.

      На 5 октомври го приеха в клиниката по Гастроентерология за установяване на диагнозата “хепатит” /жълтеница/. Тук му направиха пълно изследване и се установи, че няма порок, а само шум на сърцето, което малко ни поуспокои. По време на основните му изследвания, имаше съмнения за хидроцефалия. Когато ми казаха, много плаках и се молих на Бога от все сърце:” Господи, моля Те, не допускай това да се случи с моето дете, защото няма да мога да издържа. Всичко дотук издържах, всичко, което ми предстои, ще издържа, но ако това се случи с детето ми, няма да мога да издържа. Виждала съм такива деца и затова те моля, ако си решил да вземеш Самуил при Себе си, прибери го по-скоро, за да не се измъчваме и ние, и Самуил. Но ако си решил Самуил да живее, по-добре е той да е здрав, за да Ти служи, Господи”. И както се молех с тая молитва, видях най-голямото чудо в моя живот. Беше между 4 и 5 часа сутринта. Самуил не беше нито ял, нито пил. Изведнъж започна да повръща вода. Повръщаше непрекъснато. В първия момент се уплаших, но после разбрах, че ставаше чудото на изцелението на Самуил от хидроцефалия , за което се молех Богу. Тогава получих пълна увереност, че детето ми ще живее и ще бъде едно от свидетелствата на живия Бог. В тоя ранен час всички лекари и сестри се събраха в стаята на Самуил. Чудеха се и казваха:” Защо повръща вода това дете, като не е пило вода?” Аз знаех отговора на този въпрос - защото Бог прави чудеса.
Същия ден изследваха Самуил на финтанелно ехо, за да проверят дали има хидроцефалия. Установи се, че няма опасност, но има данни за интервентекулярна хеморагия вляво, първи стадий и след около един месец всичко ще изчезне.

      След няколко дни ни изпратиха в друга болница, за да изследват защо Самуил продължава да е жълт, след като няма хепатит. От ден на ден билирубинът му се покачваше и всяка седмица се налагаше да му се прелива кръв и плазма. Имаше изявена анемия. Точно Тогава Самуил започна да се храни по малко. Вляха във вената му контраст, за да видят дали от жлъчката ще отиде в червата. След изследването лекарят ми каза: “ Не е сигурно, че детето ви ще живее. Има няколко варианта за лечението му, но нито един от тях не дава пълна сигурност” Когато чух тези думи, вместо да се притесня и разплача, аз почувствах, че ме изпълва чудна сила и вяра, че моето детенце ще живее.

      Отново постъпихме в Гастроентерологията, а оттам ни изпратиха в детската клиника в “Пирогов”, където подготвяха Самуил за втора операция на жлъчните пътища. Операцията трябваше да се извърши на първи декември. Лекарите не даваха гаранция за живота на детето. С Томи решихме да не се съгласяваме на втора операция, а да си вземем Самуил. Тогава Томи сънувал, че кръщаваме детето във вода и Господ го изцерява. До болницата имаше православна църква, където отидохме и кръстихме детето. След кръщенето Бог ни даде по-голяма увереност и ние заявихме на хирурга и на лекуващата лекарка, че се отказваме от операцията и сме готови да подпишем декларация, че поемаме отговорността върху себе си. Отговориха ни, че ние пак ще ги потърсим, за да му бъде направена втора операция. Изписахме го и си го прибрахме у дома. Една сестра ни предложи билкови хапчета, които помагали за очистването на организма от антибиотиците и лекарствата при заболяването от хепатит.

      Непрекъснато ходехме с детето по църквите и молитвените събрания, за да се молим за неговото пълно изцеление и възстановяване. Изпратихме и писма в чужбина. Когато навърши четири месеца и половина, Самуил беше напълно здрав. Заведохме го при лекуващите лекари, за да го видят. Те се чудеха и питаха, как е станало чудото на изцелението му, а ние им казвахме:”Бог го изцери! Слава на Бога! След изцерението на Самуил ние отново посетихме църквите и молитвените събрания, за да засвидетелстваме на братята и сестрите, които са се молили за него, да се радват заедно с нас и заедно да благодарим на нашия Господ и Спасител, че Той подари здраве и живот на нашето дете Самуил.