Свидетелство на един помилван грешник

Здравейте, братя и сестри. В това свидетелство ще ви разкажа за чудото, което нашия Бог направи в моя живот. Ще ви разкажа как Всемогъщия Господ се смили над мен, като ме привлече към Себе Си, защото мисля, че това е най-голямото чудо, което Бог прави с човека, като го привлича към Себе Си.
Израстнах без баща (родителите ми се развели малко след като съм се родил).Никога не бях чувал, че има Бог и никой у дома не беше ми говорил за Него. Сигурно защото и те не вярваха. Когато бях малък се радвах когато ме направиха чавдарче. Но когато ме направиха пионерче ми дойде мисъл защо не ме питат дали искам, но когато „трябваше“ да ставам комсомолец си казах това е вече прекалено. Дадоха ми устав на комсомолеца да го уча, за да положа изпит и като го издържа ще ме приемат, а там пишеше неща които не разбирах и се отказах да чета. Дойде денят за изпита. Питат ме това – онова, а аз нищо не зная, защото не бях го чел. Тогава ми казаха, че няма да ме приемат в комсомола. Отговорих им че и аз не искам да бъда комсомолец, а те ме убеждаваха че не може да имам такова отношение и насила ме приеха. Още в шести клас започнах да пуша и да употребявам по малко алкохол а по нататък в по—голямо количество. Повечето примери за подражание взимах от „улицата“. Благодаря от все сърце на Бога, защото ме опази от големия бич наркотиците, понеже някои мои приятели вече ги няма сред нас, починаха поради свръх доза. Благодаря на Господа  ,че Той употребяваше майка ми в моето възпитание, сигурно и без самата тя да знае.Вярвах и в зодии без да знам, че това е гнусно пред Бога,  защото тогава не Го познавах. В тези години започнах да слушам   гнусната сатанинска рок „музика“. Сега се сещам, че когато слушах тази какафония от звуци (защото рока няма нищо общо с музиката) винаги някаква агресия изпълваше душата ми, желание за слава, власт, богатство, бунт и непокорство към родители и много често съм ги оскърбявал, защото ми забраняваха да си върша каквото си искам. Лошо е, че в момента се изпълняват песни с  хубави текстове прославящи Господа, но със сатанинските рок мотиви дори и в най-лека форма. Когато пък слушах рок баладите ме изпълваше депресия и отчаяние. Слушах групи като:”Ей Си Ди Си” самото название на тази група означава „Антихрист“, „Кис”, „Блек Сабат” в превод означава „Черна Събота”, Алис Купър е име на починала вещица. Името „Кис” е абревиатура и означава: „Крале в служба на сатана”. Изобщо не е безобидна рок „музиката”, защото тази „музика“ излиза от дъното на Ада и неин композитор е самия дявол и дори сега, когато чуя фрагменти от какафонията наречена рок, душата ми става неспокойна. Рок групите се създават във време на бунт против установения ред, а това е бунт директно против Твореца и Господаря на Вселената, защото всяка власт е от Бога. Слушах и други сатанински групи. Благодаря на Господа, че ме освободи от тези гнусни звуци защото тогава желаех да стана рок музикант. Благодаря на Господа, че ме опази от тези мои неразумни планове. Имах и книги за гадания, но никога не се случваше това което според тези книги тряваше да се случи и си казах: празна работа, както се и оказа. Вярвах и в гнусната лъжа на дявола за „прераждането“, която умело отклонява човека от покаянието и от Бога. Влязох в казармата мразех тогава и турци и евреи и всичко това от незнание. Тогава Господ изпрати едно момче „новобранец“ при мен. Попитах го как се казва, защото имаше акцент и беше леко мургав, каза че се казва Динко. Казах му, че не му вярвам, защото не говори гладко български, тогава ми каза че се каза Джафер.Той работеше много съвестно и се сприятелихмел  Бог ми показа, че трябва да обичаме всеки човек създаден по Божий образ и подобие.Уволних се и малко след това започнах работа в БНТ.  Правеше ми впечатление, че винаги когато снимахме Богослужения и винаги когато влизах в църква усещах мир и спокойствие и си казвах, че има нещо в църквата, но тогава не разбирах какво е точно. Един бивш колега ми подари Нов Завет, взех го но не започнах да го чета. Бог много пъти ме е спасявал от смърт, по време на работа и извън нея. Когато бях комондировка в Турция, ме спаси от удавяне. По едно време се появи слабост в левия ми крак без никаква болка. При дълго ходене започвах го влача по земята. Чудех се какво е това и си мислех, че е прищипан нерв. Ходих на няколко изследвания, но явно не беше времето да узная от какво съм болен, защото още не познавах Бога и нямах надежда в Него и сигурно щях да се уплаша. Един ден отидох с мой приятел на вилата му за един цял ден (от обяд до сутринта  на другия ден). Прекарахме в пиене, пушене и празнословия. Когато се събудих, не знаех дали сьм жив. Толкова ми беше лошо. Всичко което хапнех, го повръщах. Казах на моя приятел, че така не може да се живее и трябва да се променим. Каза ми за лечебното гладуване на Лидия Ковачева. Започнах го и проблема леко отшумя, но след време пак се върна. Тогава вече бях спрял да пуша и да пия. След първото гладуване бях на едно изследване и лекаря каза, че дробовете (белите и черния) са чисти, учудих се защото отдавна пушех и пиех но сега знам, че Господ ги е изчистил. Започнах второ гладуване. Двадесет дни бях на 1 килограм плодове на дневно, чай с мед и вода без ограничение. Но проблема си остана и започнах да търся други методи и попаднах на една обява за една жена Радка Батанова която „лекува“ с биоенергия. Отидох при нея,тя носеше голям златен кръст. В  стаята на хотел Хемус която беше наела имаше и икони и си казах, че е Божи човек. Започнаха сеансите, всеки сеанс беше 10 минути и струваше 20 лева. Полза нямаше никаква тогава влязох в Божия храм, запалих свещ и се молих Бог да и даде сила, за да ми помогне понеже мислех, че служи на Бога.  На следващия сеанс, когато се помолих на ум, тя изведнъж ме погледна строго и нервно. Един ден ми дойде на ум следния въпрос да я попитам, каква е разликата между Старият и Новият Завет, а тя се замисли и каза че в Старият Завет са се женели помежду си (по роднински, )а в Новият не е така. Мина ми мисъл че Библията е голяма книга и не може само това да е разликата. После ми мина мисъл, да си купя Библия и да я прочета. Преди Рождество Христово, отидох в храм паметника „Александър Невски“. Поисках една Библия. Жената, която продаваше, ми даде една. Попитах я всичко ли пише в нея, защото искам всичко да прочета. Тя се усмихна и каза, че това е цялата Библия. Започнах да чета, но винаги когато седнех с това желания, някой ме викаше да излезем навън. Един ден се бях ядосал. За да си изкарам гнева ритнах стената, която е от бетон и си счупих един пръст на левия крак. Трябваше да остана в гипс цял месец. Помислих си, какво ще правя цял месец в къщи, тъй като не бях свикнал да седя дълго време у дома. Когато се прибрах от Пирогов, Библията ме чакаше на масата, благодаря на Господа за това на пръв поглед нещастие, но така седнах сериозно да чета Божието Слово. Четях, но не всичко разбирах и си казах, че трябва някой да ми обяснява. Тогава имаше една телевизия „Ден”. По нея даваха едно предаване „Библейски час“ с водещ, свещеник Веселин, но един ден спряха не само предаването, но и цялата телевизия. Тогава, превключвайки каналите, попаднах на предаването „Господи, благослови България“, с водещ Петър Велев. Мина ми мисъл, че трябва да се свържа с него. Потърсих номера на този човек в телефонния указател, но на пръв поглед не го открих. Пак отворих указателя и го намерих заедно с адреса, но не знаех как да стигна до там. Купих си карта на София и тръгнах. По едно време започнах да се уморявам. Някаква мисъл ми мина „Къде си тръгнал, виж колко си зле пък и сигурно той не си е в къщи“. Тези и други подобни мисли от лукавия ме занимаваха по това време. Казах си,  ще си почина малко и пак ще вървя. Беше слънчев и топъл летен ден. Ако няма никой, ще се върна. Когато стигнах пред вратата му вътре нещо се тропаше и си казах „У дома си е“. Звъннах. Отвори ми брат Петър и каза: Кажете? казах му, че не се познаваме, но съм го гледал по телевизията. Говорихме дъпго. Питах го какво може да се направи от сега нататък за моята духовна промяна? Каза, че трябва да сключа Мирен Договор с Небето. Направих отричане от наследствени грехове, от Сатана и неговите паднали ангели. Предложи ми да посетя молитвените събрания. Повярвайте братя и сестри, когато си тръгнах имах чувството, че летя. Такава лекота и радост до момента не бях изпитвал. Дойде денят в който се отправих към мястото, където се провеждаха тези молитвени събрания. Отидох там, пееха се песни, които не познавах, песни изпълнени с мир, радост, любов. Това беше непознато за мен. Аз идвах от свят много по-различен, свят изпълнен с омраза, свят в който всеки мисли за себе си и прави услуга или обича само тогава, когато и на него ще му помогне или ще го обичат. Любовта, която струеше, там ме привлече. Никога, до този момент не бях усещал такава любов и си казах, че тук, при Христос ми е мястото. След като свърши Богослужението, излязох вън и тогава ми дойде ми „тръгвай си вече“. Казах си, ама как така брат Петър ме видя, че съм тук пък и преди няколко дена цял слядобяд бях у тях, не е прилично да си тръгна просто хей така. Останах. Седях встрани, a брат Петър говореше с едни младежи. Като ме видя, каза усмихнато: ела при нас, тогава се запознах и с хората, с които говореше.
Благодаря на Господа, че ми подари толкова много братя и сестри, с които сме заедно и до днес.