Свидетелство на Таня Дилова

      В края на месец май 1995 година ме оперираха в Онкологическия Институт от карцином 3-та степен. Назначиха ми лъчетерапия. Вместо подобрение, състоянието ми се влошаваше с всеки изминат ден. Кашлях ужасно и нямах сили да вървя. В превозните средства хората ме гледаха подозрително и се пазеха от мен. Състоянието ми беше видимо тревожно и лекуващият ме лекар Доцент Ст. Ганчев ми назначи множество изследвания и рентгенови снимки. Консултираше ме с пулмолози и други специалисти. Аз мислех, че това е краят. Вероятно имам метастази в белите дробове.. По-късно се разбра, че са ме предозирали с 5 процедури облъчване и това е довело до утежняване на състоянието ми. Увредена е била повърхността на белите ми дробове. Кожата ми също беше изгоряла и болеше. При едно от поредните изследвания казаха, че съм получила "Лъчев пулмолит".
     Един ден в дома на родителите ми пристигна брат Петко - фотограф от Карлово, приятел на големия ми син, и каза, че в молитва е получил откровение за мен и майка ми да ни заведе на молитвеното събрание за изцелени на болни при брат Петър Велев. Той имал силна вяра и Господ лекувал чрез молитвите в това събрание... Майка ми се поколеба, като че не и се вярваше, че може да има лек за мен.  Тя е православна християнка.  По това време накуцваше силно и не можеше да се движи без бастун, но си намери извинение и не дойде с нас.
     По целия път непрекъснато кашлях, а когато наближихме църквата в "Булина ливада" се закашлях много силно и продължително. Стори ми се, че брат Петко се притесни и аз му казах, че ако така кашлям и по време на богослужението, ще преча на останалите. Искаше ми се да се върнем, но той настоя и ние влязохме в църквата малко след 15 часа. Службата беше започнала. Настаниха ме на първия ред. Сложих кърпа на главата си и започнах да се моля непрестанно със сълзи на очите си. Брат Велев минаваше от човек на човек и питаше деликатно какъв е здравословният му проблем, полагаше ръка над главата му и започваше усърдно да се моли. Когато казах, че моят проблем се нарича "лъчев пулмолит" - остана учуден. Не бил чувал за такова заболяване. Положи ръка над главата ми и започна молитвата. Всички братя и сестри горещо се молеха за моето изцеление. Когато службата привършваше, брат Петко ме побутна и се извини, че ще трябва да излезе по-рано и ще ме остави сама. Неволно погледнах часовника си и нададох радостен вик - наближаваше 18 часа, а аз не бях кашляла почти 3 часа! Това беше чудото на изцелението ми чрез вяра в Бога!
      След моето изцеление, майка ми се окуражи и аз я заведох на богослужението в същото събрание на "Булина ливада". Още същата вечер тя захвърли бастуна и забрави болките в краката си.
      И двете благодарим на Бога, че получихме изцеление. На брат Велев желаеме здраве и дълъг живот, за да помага и на други като нас да намерят Божествено изцеление  в името на Господ Иисус Христос.

Таня Дилова - издател