В 1948 г. СЕ РОДИ БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ:: :: ::ИСТОРИЯЗА СЪЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ НА МУЛТИПЛИКАЦИОННИЯ -АНИМАЦИОНЕН ФИЛМот 1948 г. до 1954 г.ЗАПИСАНА ОТ СЪЗДАТЕЛЯ НА ТОЗИ РОД ФИЛМИДИМИТЪР ТОДОРОВ – ЖАРАВАЗа историята са еднакво важни, както моментите способствали придвижването напред, така и онези, които са спъвали или задържали това развитие при създаването на нещо ново, имащо обществено полезно значение. Въпреки че историите най-често отразяват известен субективизъм, аз твърдя че съоб-щавам историята на създаването на мулти-пликационния-анимационен филм в Бълга-рия, съвсем обективно......Откриването на отдела към Кинематографи-ята стана много трудно.Тогавашното ръковод-ство енергично се противопоставяше на моето предложение. Представените мои проби бяха без декор и без изискана операторска работа, но движенията на героите, показваха задълбо-чени познания. Ръководството проверяваше те-зи проби не на екран, а на ръка, пред прозоре-ца.Те компетентно и решително отхвърлиха пред-ложението ми за откриването на отдел...Към “Историята...”“Истината ще ви направисвободни” Йоан 8:32Тази “История...” достига до вас,поради подбудата ми, като внук наДимитър Тодоров – Жарава, да предо-ставя на младото поколение осветленаистината за създаването на студията замултипликационни филми в България,през годините 1948 г. - 1954 г. За тази цел публикувам саморъчнонаписаната от дядо ми „История засъздаването в България на мултипли-кационния – анимационен филм“, как естанало всичко стъпка по стъпка...През годините на моята младоствиждах дядо ми как се радваше, когатов някоя телевизионна информационнаемисия на „По света и унас“ съоб-щаваха за поредния успех на анима-ционното ни кино. Но, виждах и друго,което много ме натъжаваше. Зад очи-лата му проблясваха сълзи в очите му,когато името на друг човек бе почитанокато основоположник на анимацията унас. По онова време нямаше интернети информацията много лесно семанипулираше от официозите.Дядо ми искаше само едно, когато сепише или говори за периода в който еработил като режисьор и създател наотдела за анимационни филми към„Българска кинематография“ от 1948 г. -до декември 1954 г., да се цитира исти-ната: че той, с обучения от него екип от художници /броят им достига до 25души в края на 1954 г./ полага основитена студиото за анимационни филми вБългария. Тази “История...” би могла да допълни сфактология и хронология, т.н. днешнаредакция на историята, в която годи-ните от 1948 до 1954 г. са случайно илиумишлено пренебрегнати и бледоекспонирани, та дори и често манипу-лирани, скриващи фундаменталнотодело на Жарава, вероятно ... порадилипсата на тази важна информация,която помествам тук.Преписах тази история от манускриптана дядо ми такава каквато е. Изчистихтекста от повторения и архаизми, кактои актуални за онова време политическифрази и обръщения, които биха затру-днили или най-малкото озадачили съ-временния читател.Заставам с уважение пред паметта надядо ми. Споменът за него ме изпълвас християнска любов поради ревносттаи безкомпромисното му отстояване направдата. С вдигната глава той воюва-ше за истината и ревностно се борешеза нея. Той не допускаше, че хора с т.н.висок светски морал могат да вършатпредателства. Беше човек, който вяр-ваше в честността, като естествен на-чин на общуване между хората и непревиваше гръб пред високия ранг илипред отговорния пост на творческо-съюзни и партийни величия. Беше ревностен, дързък и честен. Лично аз вярвам, че огорчен от човеш-ката неправда, дълбоко в себе си дядоми е търсел твърдата опора в Бога,като е пресъздавал картини от приро-дата, като част от Творението наСъздателя ни. Като че ли, той е жаду-вал за “Камъка, който отхвърлиха зи-дарите”, в Когото няма нито предател-ство нито лукавство. Вярвам, че в оно-ва бездуховно време, в което живядядо ми, като в мъгла е търсел пътя, покойто да се доближи до вечния и не-преходен Творец. До Онзи, Който отговори на Мойсей:“Аз Съм вечно Съществуващият”, доГоспод Иисус Христос, Божият Син,Който и днес ни казва чрез евангелиетоспоред свети Йоан Богослов: „Аз съм пътят и истината и животът“.Лазар Тонов- 1938 г. - “Нова кинематографична лента” - патент на Димитър Тодоров - Жарава - 1946 г. - “И в България се правят трикфилми”, в-к “ЗЕМЛЯК” бр.100, от 28.декември 1946 г. - 1948 г. - 1954 г. - Димитър Тодоров е режисьор на създадения от него отдел за анимационни и мултипликационни филми към “Българска кинематография”.- 1949 г. - “У нас се произвеждат вече и мултипликационни филми, рисувани герои и дървени артисти. / 8000 рисунки = 300 метра = 12 минути / бр. 90, 22.октомври- 1952 г. “Нашите първи мултипликационни филми” - в-к “Отечествен фронт”- 1953 г. “Нов български рисуван филм”, в-к “Вечерни новини”, 20 януари 1953 г.БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ