В 1948 г.  СЕ РОДИ БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ :: :: :: ИСТОРИЯ   ЗА СЪЗДАВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ НА МУЛТИПЛИКАЦИОННИЯ - АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ от 1948 г. до 1954 г. ЗАПИСАНА ОТ СЪЗДАТЕЛЯ НА ТОЗИ РОД ФИЛМИ ДИМИТЪР ТОДОРОВ – ЖАРАВА   За историята са еднакво важни, както моментите способствали придвижването напред, така и онези, които са спъвали или задържали това развитие при създаването на нещо ново, имащо обществено полезно значение.    Въпреки че историите най-често отразяват известен субективизъм, аз твърдя че съоб- щавам историята на създаването на мулти- пликационния-анимационен филм в Бълга- рия, съвсем обективно... ...Откриването на отдела към Кинематографи- ята стана много трудно.Тогавашното ръковод- ство енергично се противопоставяше на моето предложение. Представените мои проби бяха без декор и без изискана операторска работа, но движенията на героите, показваха задълбо- чени познания. Ръководството проверяваше те- зи проби не на екран, а на ръка, пред прозоре- ца. Те компетентно и решително отхвърлиха пред- ложението ми за откриването на отдел...                                               Към “Историята...” “Истината ще ви направи  свободни”  Йоан 8:32  Тази “История...” достига до вас,  поради подбудата ми, като внук на  Димитър Тодоров – Жарава, да предо-  ставя на младото поколение  осветлена  истината за създаването на студията за  мултипликационни филми в България,  през годините 1948 г. - 1954 г.   За тази цел публикувам саморъчно  написаната от дядо ми „История за  създаването в България на мултипли-  кационния – анимационен филм“, как е  станало всичко стъпка по стъпка...  През годините на моята младост  виждах дядо ми как се радваше, когато  в някоя телевизионна информационна  емисия на „По света и унас“ съоб-  щаваха за поредния успех на анима-  ционното ни кино. Но, виждах и друго,  което много ме натъжаваше. Зад очи-  лата му проблясваха сълзи в очите му,  когато името на друг човек бе почитано  като основоположник на анимацията у  нас. По онова време нямаше интернет  и информацията много лесно се  манипулираше от официозите.  Дядо ми искаше само едно, когато се  пише или говори за периода в който е  работил като режисьор и създател на  отдела за анимационни филми към  „Българска кинематография“ от 1948 г. -  до декември 1954 г., да се цитира исти-  ната: че той, с обучения от него екип от   художници /броят им достига до 25  души в края на 1954 г./ полага основите  на студиото за анимационни филми в  България.   Тази “История...” би могла да допълни с  фактология и хронология, т.н. днешна  редакция на историята, в която годи-  ните от 1948 до 1954 г. са случайно или  умишлено пренебрегнати и бледо  експонирани, та дори и често манипу-  лирани, скриващи фундаменталното  дело на Жарава, вероятно ... поради  липсата на тази важна информация,  която  помествам тук.  Преписах тази история от манускрипта  на дядо ми такава каквато е. Изчистих  текста от повторения и архаизми, както  и актуални за онова време политически  фрази  и обръщения, които биха затру-  днили или най-малкото озадачили съ-  временния читател.  Заставам с уважение пред паметта на  дядо ми. Споменът за него ме изпълва  с християнска любов поради ревността  и безкомпромисното му отстояване на  правдата. С вдигната глава той воюва-  ше за истината и ревностно се бореше  за нея. Той не допускаше, че хора с т.н.  висок светски морал могат да вършат  предателства. Беше човек, който вяр-  ваше в честността, като естествен на-  чин на общуване между хората и не  превиваше гръб пред високия ранг или  пред отговорния пост на творческо-  съюзни и партийни величия.   Беше ревностен, дързък и честен.   Лично аз вярвам, че огорчен от човеш-  ката неправда, дълбоко в себе си дядо  ми е търсел твърдата опора в Бога,  като е пресъздавал картини от приро-  дата, като част от Творението на  Създателя ни. Като че ли, той е жаду-  вал за “Камъка, който отхвърлиха зи-  дарите”, в Когото няма нито предател-  ство нито лукавство. Вярвам, че в оно-  ва бездуховно време, в което живя  дядо ми, като в мъгла е търсел пътя, по  който да се доближи до вечния и не-  преходен Творец.   До Онзи, Който отговори на Мойсей:  “Аз Съм вечно Съществуващият”, до  Господ Иисус Христос, Божият Син,  Който и днес ни казва чрез евангелието  според свети Йоан Богослов:                        „Аз съм пътят и истината и животът“.  Лазар Тонов  - 1938 г. - “Нова кинематографична лента” - патент на Димитър Тодоров - Жарава - 1946 г. - “И в България се правят трикфилми”, в-к “ЗЕМЛЯК” бр.100, от 28.декември 1946 г.  - 1948 г. - 1954 г. - Димитър Тодоров е режисьор на създадения от него отдел за анимационни и мултипликационни филми към “Българска кинематография”. - 1949 г. - “У нас се произвеждат вече и мултипликационни филми, рисувани герои и дървени артисти. / 8000 рисунки = 300 метра = 12 минути / бр. 90, 22.октомври - 1952 г. “Нашите първи мултипликационни филми” - в-к “Отечествен фронт” - 1953 г. “Нов български рисуван филм”, в-к “Вечерни новини”, 20 януари 1953 г. БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ