Свидетелство на Мария Атанасова Керкелева
От гр. София

     Искам да споделя с вас моето свидетелство, как Бог ме изцери и промени изцяло моя живот.
     Сега съм на 45 години. Когато бях на 20 години по време на бременност в петия месец се разболях от бронхиална астма. Много тежка и коварна болест с тежки пристъпи. Силно алергична съм към много неща и животът ми беше същински ад.
     Като риба на сухо се чувствах без въздух. Постоянно викахме “Бърза помощ”. По три пъти в годината влизах в болница. Постоянно ползвах помпички при пристъпите. Поставяха ми големи дози кортизон да копират пристъпите и така станах кортизоно - зависима. Свикнах и с помпичките. Пенсионираха ме по болест на 28 годишна възраст. Два пъти бях в реанимацията в много критично състояние - между живота и смъртта. Обикалях по лекари, билкари и екстрасенси. Състоянието ми се влошаваше все повече и повече. След 10 сеанса при една екстрасенска легнах на легло. Тогава синът ми се разболя от спастичен бронхит и магарешка кашлица. Не исках да влизам повече в болница и поисках да умра, за да свърша с тоя труден живот. Излязох на терасата, качих се на една табуретка, но като погледнах към небето, си казах: “Господи, Ти си ми дал живота. Защо сама да си го отнемам? Моля Те, Господи, или ме вземи, или ми дай нормален живот да живея.”
     По това време сестра ми ходеше в Евангелска църква. Веднъж ми се обади по телефона и каза: “Чух, че някои хора са получили изцеление от Бога. Ела да видиш колко е хубаво в църквата, да чуеш какви хубави песни се пеят и да почувстваш Божията сила!”
     Отговорих  й: “Аз първа ще видя Бога, защото вече съм пътница” и затворих телефона отчаяна. Но тя настояваше и пак ми се обаждаше.
Един ден дойде при мен с букетче невен и каза: “Тези цветя са от Бога.” Аз приех цветята и усетих някакво присъствие, някаква приятна лекота. Сестра ми настояваше да отида в тая църква. Тогава се обърнах към Бога и казах: “Господи, ако Те има, моля Те, помогни ми да отида до тази църква.” Беше петък срещу събота. Цяла нощ спах спокойно и нито веднъж не употребих помпичката. Усетих, че нещо се случваше с мен.
     Отидох в църквата и там около 40 души се молиха усърдно за моето спасение и изцеление. Те не ме познаваха, а се молеха така силно и изискваха моето изцеление от Бога. Аз само плачех, плачех и се почувствах някак различно. Усетих любовта на вярващите и почувствах, че товар падна от мен. Приех Господ Иисус Христос за мой личен Спасител. Подариха ми Библия, за която съм много благодарна на Бога.
     Вечерта в неделя имаше гост от Америка - пастор Тим Корнет. Той каза: “Бог е тук и който има здравословни проблеми да излезе напред!” Със сина ми изтичахме напред и нашият пастор започна да се моли за нас. Той смъмра сатана да излезе от мен и аз паднах като отрязано дърво, под Божията сила на земята. Ръцете ми трепереха, цялото ми тяло се гърчеше и се изпотих обилно. В очите ми присъстваше светлина. Такава светлина не бях виждала през целия си живот. Когато Бог ме освободи, тялото и ръцете ми спряха да треперят. Отворих очите си и разпоредителите ме вдигнаха. Чувствах тялото си като перце. Идваше ми да хвърча от лекота. Чувствах се великолепно. Бях изцелена от Божията сила. Слава да бъде на Неговото име! Господ Иисус Христос извърши чудо в моя живот.
     Синът ми не падна, но и той получи изцеление. И двамата бяхме освободени, изцелени от Великия и Бсемогъщия Бог.
     Когато се прибрахме, реших да изпробвам дробовете си. Изкачих се за пръв път от 15 години пеша до шестия етаж. Преди на всеки етаж използвах помпичката, защото втздухът  не ми стигаше, за да мога да се изкачвам.
    Разказах какво се бе случило с мен на съпруга ми, но той не проумяваше и ме следеше дали използвам помпата и дали пия хапчетата.. Така измина един месец и аз всеки ден благодарях на Бога и се чувствах чудесно. Нямах пристъпи, нямаше проблеми, но трябваше да ходя из София. Тогава съпругът ми каза: “Ами ако някъде по улиците пак получиш пристъп? Докато дойде линейката, ти ще умреш.”
    Аз извиках към него: “Бог ме е изцерил и няма връщане назад! Аз знам, че никъде нищо лошо няма да ми се случи без Божието знание. Досега чантата ми беше подвижна аптека, но отсега Библията ще стои в моята чанта и ще ми показва как да вървя по правилния път в живота си.”
   Това беше много добре за мен, за да се освободя от лекарствата, които постоянно носех в чантата си. Извиках на сина ми да донесе кофата за боклук и там изхвърлих всички лекарства. Така Бог ме освободи и от страха, и от лекарствата.
   Ето как Бог промени живота ми и от болна ме направи здрава, работеща и всеки ден благодаряща за чудните и велики дела, които извърши в живота ми. Всичката слава да бъде на моя Господ Иисус Христос. Той я заслужава.
    Вече 11 години работя при тежки условия на сергия. Студ, мраз, горещина - нищо не ми действа и не ме плаши. Здравите колеги се разболяваха, но аз се крепях на Божието слово, което казва, че болния прави здрав, слабия - силен, немощния - мощен, бедния - богат.
    Аз не спирам да свидетелствам за изцелителната сила на Господа Иисуса Христа, защото там, където свършват човешките възможности, започва Божията сила.
     Обикалям по градове, сиропиталища, старчески домове и църкви и свидетелствам за Господа. Чрез моето свидетелство повярваха много хора - половината от моята рода и от родата на съпруга ми. Сега с радост хваля и величая моя Господ от все сърце.
     Жената, която не можеше да диша, сега хвали Господа с цяло гърло и с много силен глас.
     Искам да изкажа най-голяма благодарност на Господа Иисуса Христа и Му обещавам, че ще Му служа с вярност до края на дните си. Пък и после, когато бъдем заедно в Новия Ерусалим - в Неговото постоянно присъствие.   Амин!