Свидетелството на Елена Димитрова

Благодарение на Божията милост и благоволение да разкрие Себе Си на мен грешната и недостойна, от 10 години съм християнка.
За съжаление не така стоят нещата със моя съпруг, който през всичките тези години не само че не откликна на Благата Вест, но беше и неин голям противник. Ето защо тези години бяха тежки години за нашия брак, тъй като липсваше мира, единството и разбирателството помежду ни.
Много братя и сестри са се молили за спасението на моя съпруг, но годините минаваха, а неговото духовно и телесно състояние се влошаваше и влошаваше.
Но, благодаря на Господа Бога наш, който, благодарение на чудната си милост и човеколюбие извърши следното чудо в живота му:
Беше 22.09.2005 г. – националния празник на България. Бяхме отишли за почивните дни до нашето село, близо до София. Малко преди 21,00 ч. се случиха събития които успяха доста да разтроят моят съпруг. Той стоеш в тъмната, студена и влажна вечер в двора на селската градина и страдаше. Аз бях до него и се опитвах да го успокоя. Внезапно, той падна на колене, а в следващия момент - по корем. Започна да се свива и на лицето му се изписа онази гримаса, която показваше, че изпитва много силна болка. Веднага го запитах с какво мога да му помогна /да донеса вода или нещо друго/, но той направи знак да остана и да замълча и продължи да се свива. Аз започнах да се моля, стоейки близо до него. Болката леко го отпусна и той сподели, че чувства изтръпнала цялата си дясна част от тялото. Докато му предложа да вземем мерки, да го придвижим с колата до най-близката болница, започна втора криза. Тя беше по-продължителна и по-сериозна от първата. Той отново започна да се свива, да се гърчи и жестоко да страда. Аз подкрепяна от Божията сила стоях близо до него и се молех горещо на Господа. Внезапно съпругът ми се отпусна безжизнено на земята като мъртвец. Веднага проверих пулса му и продължихда се моля с още по-голямо усърдие. След около една до две минути, той дойде в съзнание и аз започнах да благодаря на Бога, но чух същата благодарност и от неговата уста. Доста развълнувана и радостна че опасноста е отминала, попитах съпруга си как се чувства, а той каза, че не може въобще да помръдне десният крак и дясната ръка. Каза, че цялата дясна страна на тялото му е безчуствена.
Докато разменим тези няколко думи за състоянието му, започна нова, трета и още по-опасна криза. Отново огромна болка, отново гърч и страдание. Този път той се опитваше да каже нещо, но не можеше, не излизаше никакъв глас въпреки огромното усилие. Накрая отново изпадна в несвяст.
Бързо проверих пулса и отново подех своята най-сърдечна, усърдна и гореща молитва към Господа за милост и помощ.
Благодаря на Бога, защото след една до две минути, Той отново върна съпруга ми в съзнание и отново чух от неговага уста същата блогодарност, която произнасях и аз. Дясната половина на тялото му беше загубила вече всякакъв усет. Сега започнах да се моля Господ да се докосне до това обездвижено тяло и да влее сили в него, за да може да отмине тази частична парализа и немощ и той да се придвижи до стаята и леглото. Давах си сметка, че това е може би инфарктно състояние и знаех колко поражения на тялото може да донесе то. Но, благодаря Богу, който извърши чудо и с мен, давайки ми онази твърда и непоклатима вяра през цялото време, че съпругът ми няма да умре, нито пък ще остане обездвижен.
Слез 45-50 минути борба за живота и здравето му, съпругът ми успя бавно да се изправи на краката си и да се придвижи до леглото. Тогава вече поуспокоен успя да разкаже следното:
“Аз бях там!” – казваше той и го повтаряше многократно след всяко следващо изречение.
“Аз умрях два пъти!” – продължи той с ужасно изражение на лицето, което издаваше уплаха от нещо, което все едно беше отново пред очите му. – “Бях там! Там беше ужасно. Имаше голи тела и те /може би имаше предвид демоните/, ги късаха, разкъсваха, дърпаха с чингели. Хората пищяха. Някои ги горяха. На други бъркаха и вадеха очи с ръце.”
Разказа още, че нито един филм на ужасите, който е гледал по телевизията не може да се сравни с това което е видял там. “Такива неща не могат да дойдат на човешки ум” – казваше той.
“Аз бях само наблюдател. На мен нищо не ми правеха. Не познавам човека, който мъчеха, но ми стана много мъчно за него.”
Макар, че изпадаше в безсъзнание само за една до две минути, времето през което може би е получил тези откровения или може би е бил с духа си на тези места, той сподели, че е престоял там около година.
“ Не пожелавам и на най-злия си враг да попада там” – казваше той плачейки като малко дете и скърцайки със заби, без да съзнава, че именно така в Божието Слово е описан ада “Там ще бъде плач и скърцане със зъби!”.
“Не искам да умирам. Не искам да попадна там отново” – говореше твърде уплашено той, макар, че месеци преди това казваше – “Е какво е смъртта?! Просто заспиваш и толкоз.”
“Трябва да кажа на хората” – изведнъж изречени тези думи безкрайно ме зарадваха. Може би сам Бог е вложил това поръчение в неговото съзнание. Дано скоро се реши да го изпълни.
Аз го попитах как успя да се измъкне от ада и да се върне. Той отговори, че изведнъж се намерил в реалността, виждайки се как прави красиви мебели и фотьойли /моят съпруг е дърводелец по професия/.
Милостивият наш Бог, не само му е показал онова с което трябва да се занимава като професия тук на земята, но е благоволил да му разкрие и частица от Рая.
“Аз бях и на друго място, където около мен нямаше нищо, освен светлина. Но аз усещах, че все едно съм сред най-красивата природа – гори, поля, цветя. Там се чувствах в пълнота /цало чудо е дори това, че един невярващ човек би могъл да използува думата “пълнота” толкова правилно и изпълнено със съдържание и смисъл/. Нямах нужда от нищо, нито от храна, нито от пари, нито от жена. Чувствах се много добре. Нищо не ме смущаваше. Бях напълно спокоен. Нищо не ми липсваше. И на двете места бях около година”.
След тази случка започна истинска борба в душата на моя съпруг. От една страна той вече знаеше, че реалноста включва и духовен, невидим за човеците свят. Знаеше че има Бог. Сам той в мое присъствие го молеше за помощ и му благодареше. Но от друга страна, тъй като все още не е предал живота си на Господа, не е направил решителната крачка на помирение и прошка към Бога, той е уязвим от атаките на лукавия, който с голямо ожесточение, виждайки че губи поредния си пленник, го напада и нуди да се връща към старите твърде враждебни навици. В един и същи ден той говори и мисли като християнин и като най-голям противник на християнството.
Скъпи братя и сестри, моля всички вас, които четете това свидетелство, да подкрепите с молитвите си моят съпруг. Дано по-скоро направи решителна крачка към Бога и с Божията милост и помощ да спечели битката срущу най-безмилостния и яростен враг на душата му – дявола и неговите демони. Дано скоро всички вие се
насърчите и зарадвате за пореден път в Господа, прочитайки това свидетелство разказано не от мен - страничния наблюдател, но от ръката и устата на очевидеца.
Благодаря на всички за подкрепата.
Благодатта на Господа Исуса Христа,
Любовта на Бога и
Общението на Святия Дух, да бъдат с всички вас.
Амин.

П.П. Ако някой би се молил за съпругa на сестрата нека знае, че той почина.