Марк 2:17
| |
| Начало |
| Видео и аудио |
| Акценти |
| Полезни връзки |
| Контакти |
|
"Аз съм пътят, и
истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене"
- Исус Христос |
|
|
|
95 тезиси или диспут относно силата и
ефективността на индулгенциите |
 |
|
"С желание да се изясни истината, във
Витенберг ще се проведе диспут върху следните предложения, под
председателството на преподобния Мартин Лутер, августински монах. Той моли онези, които
не могат да присъстват лично на разискванията по темата , да го
направят писмено." 31 октомври 1517 г., Витенберг Тезис 1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: "Покайте се" Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние. Тезис 2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение) отслужено от свещеника. Тезис 3. Въпреки това, значението ѝ не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта. Тезис 4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство. Тезис 5. Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон. Тезис 6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена. Тезис 7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар. Тезис 8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите. Тезис 9. Така Святия Дух, чрез папата е добър към нас защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост. Тезис 10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено. Тезис 11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище са явно били посяти докато епископите са спяли. Тезис 2. В миналото, каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние. Тезис 13. Умиращите са освободени чрез смъртта от всички наказания, като са вече умрели за каноническите закони и имат правото да бъдат освободени от тях. Тезис 14. Несъвършено благочестие или любов от страна на умиращия непременно носи голям страх със себе си; и колкото по-малка е любовта, толкова по-голям е страхът. Тезис 15. Този страх или ужас е достатъчен по само себе си (да не кажа от други неща) да причини наказанието на чистилището, защото е близо до ужаса на отчаянието. Тезис 16. Ад, чистилище и небе се различават точно както се различават отчаяние, страх и сигурност в спасението. Тезис 17. Изглежда като че за душите в чистилището страха трябва непременно намалява, а любовта да расте. Тезис 18. Още повече, не изглежда да е доказано нито чрез аргументи нито от Словото, че душите в чистилището са извън състояние на заслуги, т.е. невъзможност да растат в любов. Тезис 19. Нито изглежда да е доказано, че душите в чистилището, поне не всички, са сигурни и убедени в своето спасение, даже ако самите ние сме абсолютно сигурни в него. Тезис 20. Ето защо папата, когато използва думите пълно опрощение на всяко наказание, няма предвид всяко наказание, а само онези наложени от него. Тезис 21. Така, тези проповедници на индулгенции грешат като казват, че човек е освободен от всички наказания и е спасен чрез папските индулгенции. Тезис 22. Даже, папата не опрощава никакво наказание на душите в чистилището, което според канона, те е трябвало да изтърпят в този живот. Тезис 23. Ако опрощаването на всички наказания, каквито и да са те, въобще може да бъде дадено на някого, със сигурност ще бъде дадено само на най-съвършените, които са малцина. Тезис 24. По тази причина, повечето хора са явно заблудени, че това сляпо и високозвучно обещание ще ги освободи от наказание. Тезис 25. Тази власт, която папата има общо над чистилището, съответства на властта която който и да е епископ и кюре има по свой начин над своята епархия или енория. Тезис 26. Папата прави добре когато дава опрощение на души в чистилището, не чрез силата на ключовете, която той не притежава, но чрез застъпническа молитва за тях. Тезис 27. Онези които твърдят, че щом парите звъннат в ковчежето душата излиза от чистилището, проповядват само човешки доктрини. Тезис 28. Със сигурност, когато парите звъннат в ковчежето, алчност и скъперничество могат да нараснат; но когато църквата се моли застъпнически, резултатите са в Божията ръка. Тезис 29. Кой знае дали всички души в чистилището желаят да бъдат очистени, след като имаме изключения като Св. Севериний и Св. Паскал, както и преданието разказва. Тезис 30. Никой не е сигурен в целостта на своето разкаяние, а колко повече в това, че е приел пълно опрощение. Тезис 31. Човека който всъщност купува индулгенции е рядкост точно както този който се кае; наистина той е твърде голяма рядкост. Тезис 32. Тези които вярват, че могат да бъдат сигурни в своето спасение защото имат индулгенции ще бъдат проклети за вечността, заедно със своите учители. Тезис 33. Хората трябва да се пазят особено от онези които казват, че папските опрощения са онази безценна дарба от Бога чрез която човек може да бъде примирен с Него. Тезис 34. Защото милостта на индулгенциите се отнася само за наказанията изисквани от тайнства установени от хора. Тезис 35. Тези които проповядват, че не е нужно разкаяние за онези които искат да купят души от чистилището или право на изповд, проповядват нехристиянска доктрина. Тезис 36. Всеки истински покаял се Християнин има правото на пълно опрощение на наказание и вина, даже без индулгенция. Тезис 37. Всеки истински Християнин, било той живи или мъртъв, участва в благословенията на Христос и на църквата, като това му е дадено от Бога дори без индулгенции. Тезис 38. Въпреки това, папското опрощение и благословение не бива да бъдат пренебрегвани защото те са, както вече казах (Тезис 6), изява на Божествена прошка. Тезис 39. Безкрайно трудно е, дори за най-учените богослови, едновременно да възхвалят пред народа драгоценността на индулгенциите и нуждата от истинно покаяние. Тезис 40. Християнинът, който е истински разкаян търси и иска да плати наказанието за своите грехове; цената на индулгенциите, обаче, омаловажава наказанията и прави човек да ги мрази. Тезис 41. Папските индулгенции трябва да се проповядват внимателно, за да не би хората погрешно да мислят, че те са за предпочитане пред други добри дела на любов. Тезис 42. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата няма в предвид, че купуването на индулгенции трябва по някакъв начин да бъде сравнявано с делата на милост. Тезис 43. Християните трябва да бъдат поучавани, че онзи който дава на бедните или заема на нуждаещите се прави по-добро дело от онзи който купува индулгенции. Тезис 44. Тъй като любовта расте чрез делата на любов, човек би следвало да става по-добър. Човек, обаче, не става по добър чрез индулгенции, а е просто освободен от наказание. Тезис 45. Християните трябва да бъдат поучавани, че който види човек в нужда и го отмине, а дава парите си за индулгенции, не купува папски индулгенции, а Божия гняв. Тезис 46. Християните трябва да бъдат поучавани, че освен ако нямат повече от достатъчно, трябва първо да отделят за нуждите на семейството си, а не да пилеят за индулгенции. Тезис 47. Християните трябва да бъдат поучавани, че купуването на индулгенции е свободен избор, а не заповед. Тезис 48. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата, в даването на индулгенции, има нужда и за това желае техните искрени молитви повече от колкото парите им. Тезис 49. Християните трябва да бъдат поучавани, че папските индулгенции са от полза само ако не влагат упованието си в тях, а са вредни ако заради тях изгубят страх от Бога. Тезис 50. Християните трябва да бъдат поучавани, че ако папата знаеше за изнудванията на проповедниците на индулгенциите, той би предпочел катедралата мСвети Петър・да изгори до пепел, вместо да бъде построена с кожата, плътта и костите на неговите овце. Тезис 51. Християните трябва да бъдат поучавани, че папата би желал да даде всичките си пари, даже ако е нужно да продаде катедралата мСвети Петър・ на онези от които амбулантни търговци на индулгенции са присвоили пари. Тезис 52. Напразно е да се уповава на спасение чрез индулгенции, дори ако пратеника на епископа, или дори папата, предложи душата си като гаранция. Тезис 53. Враговете на Христа и на папата са онези, които забраняват проповядването на Божието Слово в някой църкви, за да може индулгенции да се проповядват в други. Тезис 54. Божието слово е ощетено, когато в една и съща проповед, еднакво или повече време се посвещава на индулгенциите от колкото на Божието Слово. Тезис 55. Със сигурност, папското отношение е че ако индулгенциите, които са много незначително нещо, се празнуват с една камбана, една процесия и една церемония, то Благовестието, което е най-великото нещо, би трябвало да се проповядва със сто камбани, сто процесии и сто церемонии. Тезис 56. Истинските съкровища на църквата, от които папата раздава индулгенции, не са достатъчно разисквани и познати сред христовия народ. Тезис 57 Че индулгенциите не са преходни съкровища е ясно, защото много продавачи на индулгенции не ги разпространяват безплатно, а само ги събират. Тезис 58. Нито са заслужили делата на Христос и на светиите защото даже без папата, последните винаги дават благодат на вътрешния човек, и кръста, смърт и ад за външния. Тезис 59. Свети Лоренцо казва, че бедните в църквата са съкровището на църквата, но той говори според използването на думата в своето си време. Тезис 60. Без нужда от изследване, казваме че ключовете на църквата, дадени чрез делата на Христос са това съкровище. Тезис 61. Защото е ясно че властта на папата по себе си е достатъчно прошка за наказания и обстоятелства определени от него. Тезис 62. Истинското съкровище на църквата е най-святото Благовестие и Божията благодат. Тезис 63. Но, това съкровище е естествено най-противно защото прави първите да бъдат последни. Тезис 64. От друга страна, съкровището на индулгенциите е естествено най-приемливо, защото прави последните да бъдат първи. Тезис 65. Тогава, съкровищата на благовестието са мрежи с които преди се е ловяло хора на богатството. Тезис 66. Съкровищата на индулгенциите са мрежи, с които днес лови богатството на хората. Тезис 67. Индулгенциите които демагозите твърдят, че са най-великата благодат са всъщност разбирани като такива само доколкото те носят печалба. Тезис 68. А всъщност те са най-незначителната благодат в сравнение с благодатта на Бога и благочестието на кръста. Тезис 69. Епископи и кюрета са принудени да приемат пратениците на папските индулгенции с всички почести. Тезис 70. Но те са повече принудени да напрягат очи и уши да не би тези мъже да проповядват свои сънища вместо това за което папата ги е пратил. Тезис 71. Нека онзи който говори против истината за папските индулгенции да бъде анатема и проклет. Тезис 72. Нека онзи който се пази против проповедниците на похот и разрешително на проповедниците на индулгенции да бъде благословен. Тезис 73. Точно както папата справедливо се гневи срещу тези които по какъвто и да е начин планират ощетение на продажбата на индулгенции, Тезис 74. още повече той възнамерява да се гневи срещу тези които използват индулгенциите като претекст да планират ощетяване на светите любов и истина. Тезис 75. Да се смята че папските индулгенции са толкова велики че могат да оправдаят човек даже ако той е направил невъзможното и е осквернил Божията майка в гняв е лудост. Тезис 76. Ние казваме противното, че папските индулгенции не мога да отменят дори и най-малките простими грехове във връзка с виновността. Тезис 77. Да се каже, че даже Свети Петър ако бе сега папа, не би могъл да даде по-голяма благодат е богохулство срещу Свети Петър и папата. Тезис 78. Казваме противното, че даже ако сегашния папа или който и да е папа има по-голяма благодат на разположение, то това е благовестието, духовна сили, дарби на изцеление, и т.н. както е писано. Тезис 79. Да се каже, че кръстът изобразен с папския герб и поставен от проповедниците на индулгенции като равен по значение на Христовия кръст е богохулство. Тезис 80. Епископите, кюретата и богословите които позволяват такова говорене да се разпространява между хората ще отговарят за това. Тезис 81. Това разюздано проповядване на индулгенции създава трудности даже и за образованите хора да опазят почеста, която трябва да се отдава на папата от клевети или проницателните въпроси на миряните. Тезис 82. Подобно на мЗащо папата не изпразни чистилището заради святата любов и нуждата на душите които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари с които да построи църква? Тезис 83. Отново мЗащо погребения и годишни панихиди за мъртвите продължават и защо той не върне или позволи да се вземе от даренията за тях, след като е грешно да се молитва за оправданите? Тезис 84. Отново мКаква е новото благочестие на Бога и на папата, че заради пари те позволяват на нечестивеца и враговете им да изкупят от чистилището благочестивата душа на Божия приятел, а не по скоро заради нуждата на тази благочестива и възлюбена душа да я освободи само заради любовта?党 Тезис 85. Отново мЗащо каноните за покаяние дълго след като са били отменени и мъртви по същина и чрез неизползване, сега се удовлетворяват чрез раздаване на индулгенции като че ли те са все още живи и в сила? Тезис 86. Отново мЗащо папата, чието богатство днес е по-голямо от богатството на най-богатия Красий, не построи тази катедрала Свети Петър със свои пари а не с парите на бедните вярващи? Тезис 87. Отново мКакво опрощава папата на тези, които чрез съвършено покаяние вече имат право на пълна прошка и благословения? Тезис 88. Отново мКакво по-голямо благословение може да дойде за църквата ако папата би дал тези прошки и благословения на всеки вярващ по сто пъти на ден, както той сега прави по веднъж? Тезис 89. Отново мСлед като папата търси спасението на души повече от пари чрез своите индулгенции, защо прекратява индулгенции и прошки дадени преди, когато те имат същата полезност. Тезис 90. Да се възпрат тези доста остри аргументи на миряните само чрез сила и да не се разрешат чрез даване на причина е все едно да се изложат църквата и папата на присмеха на техните врагове и да се направят Християните нещастни. Тезис 91. Ако, тогава, индулгенциите се проповядват според духа и намеренията на папата, всички тези съмнения ще бъдат разпръснати. Наистина, те не биха съществували. Тезис 92. Отмахнете, тогава, всички тези пророци които казват на Христовия народ:党Мир, мир・, а ето мир няма. Тезис 93. Благословени да са тези пророци които казват Христовия народ:党Кръст, кръст・, а кръст няма. Тезис 94. Християните трябва да се увещават да бъдат прилежни да следват Христос, Главата им, чрез наказания, смърт и ад. Тезис 95. И така да са уверени за влизане в небе чрез много скръб а не чрез лъжлива сигурност за мир. |
|
|
 |
| съдържание |
| Сподели с приятели във "Фейсбук" |
"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние."
2 Петър 3:9
|
"...Те тръгнаха и проповядваха покаяние." Марк 6:12
Матей 9:13
Лука 15:17 "...Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот." Деяния 11:18 |
