Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
За кръщението на деца За кръщението
За тайнствата За клетвите и обетите


                                                    Вече е наличен и аудио вариант

СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
25. КРАЙНОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

(Изявление на учението за крайното възкресение, 1-4)
1. Важността и препятствията пред надеждата за възкресението

Христос, Слънцето на правдата, осветявайки ни чрез Благовестието, след като е победил смъртта, както Павел заявява, ни е дал светлината на живота; и затова се казва, че при повярването сме преминали от “смъртта в живота,” като вече не сме странни и чужденци, а съграждани на светиите и на домочадието на Бога, Който ни е направил да седим с Неговия единороден Син в небесни места, така че нищо не ни липсва за нашето блаженство; и все пак, за да не ни се струва тежко, когато биваме изпитвани в тежко воюване, като че ли победата придобита в Христос не е произвела никакъв плод, трябва да обърнем внимание на това, което на друго място се поучава относно естеството на надеждата. Тъй като се надяваме на това, което не виждаме, и както се казва в друг стих, вярата е “увереност в неща, които не виждаме,” докато сме в затвора на тялото, ние сме отделени от Господа. По тази причина Павел казва, “Умряхте, и вашият живот е скрит с Христос в Бога. Когато Христо вашият живот се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.” Следователно, нашето настоящо състояние изисква от нас да “живеем трезво, праведно и благочестиво . . . очаквайки благословената надежда на славното явление на великия Бог и наш Спасител Исус Христос.” Тук имаме нужда от необикновено търпение, за да не би, като сме изтощени от умора, да се върнем назад или да изоставим нашето място.

И така, всичко, което казахме дотук за нашето спасение, изисква от нас да издигнем умовете си към небето, та както Петър ни увещава, макар да не виждаме Христос, “като вярваме . . . да се радваме с неизразима радост и пълна слава,” получавайки целта на нашата вяра, спасението на душите си. Поради това Павел казва, че вярата и любовта на светиите следват от вярата и надеждата за това, което е запазено за тях на небето (Кол. 1:5). Когато по този начин държим очите си съсредоточени в Христос на небето и нищо на земята не ни възпира да ги насочваме към обещаното блаженство, тогава истински се изпълняват думите, “където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21). От това идва причината вярата да е толкова рядко срещана в света; защото нищо не е по-трудно за нашия мързел от това да преодоляваме безбройните препятствия в стремежа към наградата на нашето най-висше призвание. Към огромния товар от нещастия, под който сме погребани, се добавят подигравките на простаците, които ни нападат за простата вяра, че като съзнателно отхвърляме примамките на настоящия живот, ние като че ли се опитваме да хванем сянка, търсейки щастие, което е скрито от нас. Накратко, отгоре и отдолу, отпред и отзад сме обградени с жестоки изкушения, на които нашите умове въобще не биха устояли, ако не бяха освободени от земните цели и посветени на небесния живот, колкото и отдалечен от нас да изглежда той. Следователно, уверен напредък в Благовестието може да постигне само онзи, който е придобил навика да размишлява постоянно върху блаженото възкресение.

2. Копнежът за съединяване с Бога е подтик за надеждата на възкресението

Философите в древни времена са беседвали и дори са спорели един с друг относно върховното добро за човека; но никой освен Платон не е осъзнал, че то се състои в единството с Бога. Той, обаче, не е могъл да си състави дори несъвършена представа за нейното истинско естество; и това не е чудно, тъй като той не е научил нищо за свещената връзка на това единство. А ние дори в това земно пътуване знаем в какво се състои нашето съвършено и единствено блаженство – блаженство, което, докато копнеем за него, всекидневно възпламенява все повече сърцата ни, докато достигнем до окончателното изпълнение. Затова казвам, че никой не участвува в ползите от Христос освен онези, които издигат умовете си до възкресението. Съответно, това е целта, която Павел поставя пред вярващите и към която казва да се стремят, забравяйки всичко друго докато я достигнат (Фил. 3:8). Следователно, колко по-усилено трябва ние да се борим за нея, защото ако светът ни погълне, ще бъдем сурово наказани за нашата леност. Така в друг текст той отличава вярващите по този белег, че тяхното гражданство е на небето, откъдето очакват Спасителя (Фил. 3:20).

И за да не отслабват в пътя си, той свързва всички други създания с тях. Тъй като навсякъде виждаме безформени развалини, казва той, всичко на небето и на земята се бори за обновление. Тъй като Адам чрез своето падение унищожи правилния ред на естеството, създанията стенат под робството, под което са поставени поради неговия грях; не че всички те са надарени с разум, но че естествено копнеят за съвършеното състояние, от което са изпаднали. Затова Павел ги описва като стенещи и в родилни болки (Рим. 8:19); така че ние, които сме получили първите плодове на Духа, да се срамуваме, че се валяме в мръсотия, вместо поне да подражаваме на неодушевените създания, които носят наказанието за чуждия грях. И за да ни подтикне още по-силно, той нарича окончателното пришествие на Христос наше изкупление. Наистина е вярно, че всички части на нашето изкупление са вече завършени; но както Христос веднъж е принесен за нашите грехове (Евр. 9:28), така отново ще се яви за спасение без да има работа с грях. И така, каквито и да са скърбите, които ни притискат, нека това изкупление да ни подкрепя до неговото окончателно изпълнение.

3. Възкресението, на което се надяваме, е възкресение на тялото; възкресението на Христос е първообраз на него

Самата важност на този предмет трябва да усили нашето усърдие. Павел правилно твърди, че ако Христос не е възкръснал, цялото Благовестието е измамно и напразно (1 Кор. 15:13-17); нашето състояние би било по-нещастно от това на другите смъртни, защото сме изложени на много омраза и обиди и постоянно си навличаме опасности; ние сме като овце предназначени за клане; и така авторитетът на Благовестието ще изчезне не само в една част, но в самата си същност, включително нашето осиновление и завършването на нашето спасение. Затова нека да съсредоточим нашето внимание върху най-важното нещо, за да не би дългото време да произведе в нас умора. По-горе отложих за тази глава кратката беседа към моите читатели, когато приемат Христос, начинателя на съвършеното спасение, да се научат да се издигнат на високо и да знаят, че Той е облечен с небесно безсмъртие и слава, за да бъде цялото тяло съобразено с Главата. Така в Неговата личност Святият Дух винаги представя пред нас пример за възкресението.

Трудно е да повярваме, че след като нашите тела са се разложили, те пак ще възкръснат в определеното време. И затова много от философите, макар да са поддържали безсмъртието на душата, не са се съгласявали с възкресението на тялото. Макар че в това те остават без извинение, това ни напомня, че този предмет е твърде труден за човешкото осъзнаване. За да даде на вярата способност да преодолее тази голяма трудност, Писанието ни дава две спомагателни доказателства, едното е подобието на Христовото възкресение, а другото е Божието всемогъщество.

Следователно, винаги когато се разглежда предметът на възкресението, нека да мислим за примера на нашия Спасител, Който като завърши Своя смъртен път в нашето естество, което беше приел, придоби безсмъртие, и сега е залог на нашето бъдещо възкресение. Защото във всички скърби, с които сме обградени, ние винаги носим “на тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви на тялото ни и животът на Исус” (2 Кор. 4:10). Не е законно, нито е дори възможно, да Го отделяме от нас, без да разделяме самия Него. От това следва и аргументът на Павел, “Ако няма възкресение от мъртвите, тогава и Христос не е възкръснал” (1 Кор. 15:13); защото той приема за даденост, че когато Христос е бил умъртвен и чрез възкресението е спечелил победа над смъртта, Той не е действувал само за Себе Си, а в Главата е започнал това, което задължително трябва да се изпълни във всички членове според степента и реда на всеки един от тях. Защото няма да бъде правилно да бъдем направени равни на Него във всяко отношение. В псалма се казва, “Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление” (Пс. 16:10). Макар че част от тази увереност принадлежи на нас според дадената ни мяра, все пак пълното действие се явява само в Христос, Който като е свободен от всякакво тление, прие тяло без недостатък. И така, за да няма съмнение относно нашето съединяване с Христос в блажено възкресение, и за да се задоволим с този залог, Павел изрично заявява, че Той седи в небесни места и ще дойде като Съдия в последния ден с изричната цел да промени нашето тленно тяло “съобразно с Неговото славно тяло” (Фил. 3:21). На друго място казва, че Бог не е възкресил Своя Син от смъртта за да даде единичен пример за своето могъщество, а че Духът върши същото действие по отношение на онези, които вярват; и затова казва, че когато обитава в нас, Духът е живот, защото целта, с която ни е бил даден, е да съживи нашето смъртно тяло (Рим. 8:10, 11; Кол. 3:4).

Накратко преглеждам предмети, които могат да се разглеждат по-старателно и заслужават да бъдат удостоени с повече светлина, но и в малкото, което казах, се надявам, че благочестивите читатели ще намерят достатъчен материал за изграждане на своята вяра. Христос възкръсна за да ни направи съучастници с Него в бъдещия живот. Той беше възкресен от Бащата, тъй като е Глава на Църквата, от която не е възможно да бъде отделен. Бил е възкресен чрез силата на Духа, Който в нас също изпълнява служението на съживяване. Накратко, Той е бил възкресен за да бъде възкресението и живота. Но както казахме, тъй като в това огледало виждаме живия образ на възкресението, то ни дава сигурно свидетелство за подкрепа на нашите умове, стига да не отслабваме, да не се изморяваме от дългото чакане, защото не принадлежи на нас да измерваме времето по нашето удоволствие; но да чакаме търпеливо докато в Своето време Бог обнови Своето царство. Павел говори за това, когато казва, “Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христос тези, които са Негови” (1 Кор. 15:23).

Но за да не би да се повдигне въпрос относно възкресението на Христос, на което е основано нашето възкресение, виждаме колко често Той сам свидетелствува за него. Подигравателите ще осмиват като детска приказка разказа, даден ни от Евангелистите. Каква важност ще отдадат те на съобщение, донесено от плашливи жени, и след това потвърдено от учениците, които са били почти мъртви от страх? Защо Христос не е поставил бляскави доказателства за Своята победа в средата на Храма или на Форума? Защо не излезе пред самия Пилат и да го срази със страх? Защо отново не се покаже жив на свещениците и на целия Ерусалим? Простаците едва ли ще признаят, че свидетелите, които Той избира, са най-подходящите.

Аз отговарям, че макар в началото тяхната немощ да е заслужавала презрение, цялото е било насочвано от възхитителното Божие провидение, така че отчасти от любов към Христос и религиозна ревност, отчасти от неверие, онези, които преди това са били обхванати от страх, сега бързат към гроба не само за да видят с очите си истината, но и да чуят как ангелите обявяват гласно това, което хората са видели. Как можем да оспорваме истинността на онези, които сами са смятали казаното им от жените за измислица, докато не са видели действителността? Не е странно, че целият народ, а също и управителят, след като са имали достатъчно свидетелства за изобличение, не са имали възможността да видят Христос или другите знамения (Мат. 27:66; 28:11). Гробът е запечатан, стражите пазят непрекъснато, но на третия ден тялото го няма. Войниците биват подкупени да пуснат слух, че учениците са откраднали тялото. Като че ли учениците са имали възможността да победят група войници, или са имали оръжия, или са били обучени да предприемат такава дързост. Но ако войниците са нямали достатъчно смелост да ги отблъснат, защо не са ги последвали и арестували с помощта на народа? Следователно, със своя печат Пилат всъщност е признал възкресението на Христос, и чрез своето мълчание или лъжливи слухове стражите са станали вестоносци на Неговото възкресение. В същото време се е чул глас, “Той не е тук, а възкръсна” (Лука 24:6). Небесният блясък ясно показва, че не са били хора, а ангели.

След това, ако е имало някакво съмнение, самият Христос го премахва. Учениците често Го виждаха; дори докоснаха ръцете и краката Му, и тяхното неверие не е без значение в утвърждаването на нашата вяра. Той беседва с тях за тайните на Божието царство, и накрая, докато Го гледаха, се възнесе в небето. Тази гледка беше изявена не само на единадесетте апостоли, но беше видяна от повече от петстотин братя (1 Кор. 15:6). След това, като изпрати Святия Дух, Той даде доказателство не само за живота, но и за върховна власт, както беше предсказал, “За вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас” (Йоан 16:7). Повел не беше хвърлен на пътя от силата на мъртвец, а почувствува, че Онзи, срещу Когото воюваше, притежава върховна власт. На Стефан Той се яви с друга цел, а именно, да победи страха от смъртта чрез увереността в живота. Да откажем да обърнем внимание на тези многобройни и истинни доказателства не е неувереност, а извратен и заслепен инат.


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 3 гл. 25 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
 
 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
 
Share |
 
 




 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."       Йоан 6:44