Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
Институти на християнската религия -

"Върховенството на Римския престол" ИХР-4:06



/ aудио вариант /
 
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
13. ЗА КЛЕТВИТЕ. НЕЩАСТНИТЕ ВПЛИТАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕРАЗУМНИ КЛЕТВИ

(Естеството на клетвите и разпространените заблуди относно тях, 1-7)
1. Израждане и опасности

Наистина жалко е, че Църквата, чиято свобода е била купена с безценната цена на Христовата кръв, е така потискана от жестока тирания и почти погребана под огромен куп традиции; но в същото време личното увлечение на всеки отделен човек показва, че не е без добра причина, че толкова много власт е дадена отгоре на Сатана и неговите служители. Не е било достатъчно да се пренебрегне заповедта на Христос и да се носят всякакви товари, които лъжеучителите са счели за изгодно да наложат, но и всеки отделен човек е намерил за уместно да има свои специални бремена и така да потъне още по-дълбоко като изкопае собствена яма. Това е последствието, когато хората се заемат да си измислят клетви, чрез които към обичайните връзки да добавят по-силни и по-обвързващи задължения. Тъй като вече показахме, че поклонението към Бога е било опорочено от безочието на онези, които под маската на пастори са господарували в Църквата, като са вплитали нещастни души със своите нечестиви закони, няма да бъде неуместно тук да обърнем внимание на едно свързано с това зло, за да стане ясно, че светът, поради своята склонност към извратеност, винаги е поставял всякакво възможно препятствие пред помощта, чрез която би трябвало да бъде довеждан при Бога. Нещо повече, за да стане по-явна много тежката вреда, нанесена от такива клетви, нека читателят да обърне внимание на принципите, които досега представихме.

Първо показахме (Книга 3, гл. 8, р. 4), че всичко необходимо за воденето на благочестив и свят живот се съдържа в Закона. Второ, показахме, че за да ни предпази по-добре от измислянето на нови дела, Господ обобщава цялата праведност като просто покорство на Неговата воля (Книга 3, гл. 8, р. 5). Ако тези принципи са верни, лесно е да видим, че всяко измислено поклонение, което ние самите си измисляме за да служим на Бога, не е в ни най-малка степен приемливо за Него, колкото и да е приятно за нас. И безспорно, в много текстове Господ не само открито отхвърля, но и дълбоко се отвращава от такова поклонение.

От това възниква съмнение относно клетвите, които се полагат без никаква изрична обосновка от Божието Слово; в каква светлина трябва да бъдат разглеждани? Могат ли те да бъдат надлежно полагани от християни, и до каква степен са обвързващи?

Това, което сред хората се нарича обещание, става клетва, когато бъде отправено към Бога. Ние обещаваме на хората или неща, които смятаме, че ще са приемливи за тях, или неща, които им дължим. Следователно, колко по-внимателни трябва да сме в клетви, които са насочени към Бога, спрямо Когото трябва да действаме с най-голяма сериозност.

В това отношение във всички епохи е царувало странно суеверие; без мисъл и без преценка хората внезапно се заклеват към Бога за всяко нещо, което им дойде наум, или се появи на устните им. От тук идват глупавите клетви и дори чудовищни нелепости, с които езичниците си играят с боговете си. Колко добре би било християните да не им подражават в това тяхно нахалство! Наистина, нищо не може да е по-неприлично; но е очевидно, че в някои епохи нищо не е било по-обичайно от това неправилно поведение – цялото общество от хора навсякъде презират Божия Закон, но изгарят от налудничава ревност да се заклеват във всяка бълнувана идея, която си съставят. Нямам желание да преувеличавам несправедливо, нито да споменавам подробно многото тежки грехове, които са били извършени в това; но изглежда правилно между другото да обърна внимание на това, за да стане по-ясно, че когато разглеждаме клетвите, ние в никакъв случай не обсъждаме някой ненужен въпрос.

2. Бог е към Когото отправяме нашите клетви

Ако искаме да избегнем заблудата в решаването кои клетви са законни и кои са безсмислени, трябва да внимаваме на три неща, а именно, към кого се отправя клетвата; кои сме ние, които я полагаме, и накрая, с какво намерение я полагаме.

По отношение на първото, трябва да имаме предвид, че се отнасяме към Бога, Който така се наслаждава на нашето покорство, че мрази всяко своеволно поклонение, колкото и привлекателно и бляскаво да е в човешките очи (Кол. 2:23). Ако всяко своеволно поклонение, което ние необосновано си измисляме, е омразно на Бога, тогава никое поклонение не може да Му бъде угодно освен това, което е одобрено от Неговото Слово. Следователно не трябва да допускаме такава волност да си позволяваме да се кълнем пред Бога за кое да е нещо без доказателство за ценността, която Той влага в него. Нещо повече, ако в най-дребните неща (Павел говори за разграничаване на месата) грешим и се проваляме, когато сигурната светлина на вярата не свети пред нас, колко повече умереност трябва да използваме, когато се занимаваме с въпрос с най-голяма тежест? Защото в нищо не трябва да бъдем по-сериозни отколкото в религиозните задължения. Следователно, при клетвите нашата първа предпазливост трябва да бъде никога да не си позволяваме да полагаме някаква клетва без предварително да сме решили в ума си да не правим нищо безразсъдно. И ще бъдем запазени от опасността от безразсъдство тогава, когато Бог върви пред нас и ни диктува от Своето Слово кое е добро и кое е безполезно.

3. Човекът, който полага клетвата

Втората точка, която споменахме като изискваща обмисляне, означава да преценяваме силата си, да обърнем внимание на нашето призвание така, че да не пренебрегнем благословението на свободата, с което Бог ни е дарил. Защото този, който се кълне за нещо, което не е по силите му, или противоречи на неговото призвание, е безразсъден, докато онзи, който осъжда Божието благоволение да го направи господар на всичко, е неблагодарен. Когато говоря така, нямам предвид че всяко нещо е така поставено в ръцете ни, че уповавайки на собствената си сила можем да го посветим на Бога. Защото на събора в Аравзикея (cap. 11) бива постановено напълно основателно, че нищо не е истински посветено на Бога освен това, което сме получили от ръката Му, тъй като всички неща, които са принасяни пред Него, са само Негови дарове. Но като виждаме, че някои неща са ни дадени поради Божията доброта, а други са ни отказани поради Неговата справедливост, всеки човек трябва да се съобразява с мярката на дадената му благодат, както Павел заповядва (Рим. 12:3; 1 Кор. 12:11).

И така, това, което тук искам да кажа, е, че вашите клетви трябва да бъдат съобразени с мярката, която Бог чрез Своите дарби ви е определил, за да не би като се опитвате да направите повече от това, което Той позволява, да си припишете твърде много и да се провалите главоломно. Например, когато убийците, за които се споменава в Деяния, се заклеха, „че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел” (Деян. 23:12), дори това да не беше нечестив заговор, той пак щеше да бъде нетърпимо самонадеян, тъй като приписва живота и смъртта на един човек на тяхната собствена сила. Така Йефтае пострада за своята глупост, когато с прибързана пламенност положи безразсъдна клетва (Съд. 11:30-31). В този ред на нещата първото място за безумна наглост принадлежи на безбрачието. Свещеници, монаси и монахини, забравили за своята немощ, са уверени в своята годност за безбрачие. Но от какво пророческо слово са били научени, че ще са способни да поддържат през целия си живот целомъдрието, за което се заклеват до края на живота си? Те чуват Божия глас относно всеобщото състояние на човечеството, „Не е добре за човека да бъде сам” (Бит. 2:18). Те разбират – и бих искал да не го изпитат пряко – че грехът, който остава в нас, е въоръжен с най-остри жила. Как могат да си позволят да отхвърлят обичайния нагон на тяхното естество за цял живот, след като виждат, че дарът на въздържанието се дава само за известно време според временната необходимост?

В такова извратено поведение те не трябва да очакват Бог да им помага; нека да помнят думите, „Да не изпитваш Господа твоя Бог” (Вт. 6:16; Мат. 4:7). Но това е изпитване на Бога, да се бориш против естеството, вложено от Него, и да презираш Неговите настоящи дарове като че ли не се отнасят за нас. Те правят не само това, но и с толкова прекомерни думи възхваляват всякакво безбрачие, че си позволяват да заклеймяват като замърсяване женитбата, която Бог не счете за недостойна за Своето величие, за да я установи лично като закон (ср. Бит. 2:22), обяви я за достойна за почит за всички (Евр. 13:4), и Христос нашият Господ я освети със Своето присъствие и благоволи да почете със Своето първо чудо (Йоан 2:2, 6-11); като че ли самият техен живот не доказва, че безбрачието и целомъдрието са две напълно различни неща. Но те най-нахално определят като „ангелски” този техен живот, с което нанасят немалка обида на Божиите ангели, с които сравняват блудници и прелюбодейци, и дори неща много по-лоши и по-отвратителни. И наистина няма никакъв повод за спор, тъй като те изобилно са опровергани от фактите. Защото ясно виждаме страшните наказания, с които Господ възмездява тази надменност и презрение към Неговите дарове поради високомерна самонадеяност. Поради благоприличие ще пропусна по-прикритите престъпления; това, което знаем за тях, е твърде много.

Извън всякакъв спор, не трябва да се заклеваме в нищо, което би ни попречило в изпълнение на нашето призвание; както бащата в семейството да се закълне да изостави жена си и децата си и да поеме други товари; или някой, който е подходящ за обществен пост, когато бъде избран на него, да се закълне да заживее уединен живот.

Но значението на това, което казахме, да не презираме нашата свобода, може да създаде някаква трудност, ако не бъде обяснено. Затова накратко обяснението е това: тъй като Бог ни е дал господство над всички неща и така ги е покорил под нас, за да ги използваме за нашето удобство, не можем да се надяваме, че нашето служение ще бъде приемливо за Бога, ако вкарваме себе си в робство на външни неща, които трябва да ни бъдат подчинени. Казвам това, защото някои се стремят към похвала за смирение като се вплитат в разнообразни обичаи, от които Бог основателно желае да сме напълно свободни. Следователно, ако искаме да избегнем тази опасност, нека винаги да помним, че по никакъв начин не трябва да бягаме от наредбата, която Бог е определил в християнската Църква.


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 4 гл. 13  | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
  Спърджън за петте точки на Калвинизма:
 

Върху Пълната поквареност: "Отровата на греха е фонтанът на нашето съществуване, отровил е сърцата ни." "грехът е в самото ядро на нашите кости и е естествен за нас както всяко друго нещо от нашето тяло!" Той не само е вярвал. че умът ни е помрачен и че сърцето е осквернено, но че волята е мъртва и е в робство на греха и Сатана, и страда от морална невъзможност, така че човек НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС! "Защото все пак какво може мъртъв човек да направи... и отговорът на това е: "Нищо освен да вони!" Това е всичко, което мъртъв човек може да стори! И освен ако Божият дух не възкреси и не доведе мъртвият грешник до покаяние и вяра той не би дошъл при Христос!

Спърджън е проповядвал безусловно предопределение: Спърджън пише: "Каквото и да бъде казано за безусловният Божии избор, трябва да се знае, че е написано в Божието слово като със желязна писалка и не може да се премахне! Тревата изсъхна, цветът и окапа, но словото на нашият Бог стои до века (Исая 40:8) Завинаги е написано в писанието, че Той ни е избрал в Христос от преди създаването на света.

Спърджън е вярвал и в сигурното изкупление: Аз по-скоро бих вярвал в сигурно изкупление за всички хора, за които е било предназначено, отколкото в универсално изкупление, което не е ефективно за никой човек, освен ако човешката воля не е добавена. Факт е, че всеки ограничава изкуплението, дали ограничава обхвата и ширината или ограничава приложението Спърджън е вярвал, че Христос умря за Неговите овце, че Той е изкупил църквата с Неговата собствена кръв.

Той е проповядвал неустоима благодат: "Човек не е спасен срещу неговата воля, но Бог го прави да вярва, чрез силата на Святия Дух. Могъща благодат, която човекът не би отхвърлил, влиза в него, обезоръжава го и го прави ново създание и така той е спасен. С други думи казано, Святият дух е който премахва нашата съпротива. Той е, който ни прави да искаме в деня в който Той ни призове у дома! И цялата слава отива при Бог, защото е Той, който е приложил Неговата спасителна сила във нашите бунтовни сърца.

Спърджън е проповядвал и предпазваща благодат:  Той е вярвал, че всички овце придобити от Христос и доведени до спасителна вяра в Него ще бъдат пазени през целият си път към небето и нито една от Неговите овце не би погинала! Така Спърджън е бил предан на Доктрините на благодатта!

Той казва, че е задължително да проповядваме тези истини и заявява, че всеки проповедник трябва да проповядва тези истини!

Той казва: "А някои от вас не са проповядвали за Божият суверен избор откакто сте били ръкоположени. Тези неща, вие казвате, са крайно неприятни за човешкото ухо. Е добре господа, вие предпочитате да обидите Бога, вместо човеците?"

"Вашият отговор е че тези неща не са никак практични! Аз мисля че центърът на цялото човешко богохулство е съсредоточен в това изказване! Не! Тези истини са наистина славни и наистина практични! Те са разрушителят на всяка гордост!... Те са тези които въздигат нашето хваление, те са нашият най-голям огън за благовестието, те носят Божият страх в сърцата на хората...Тези доктрини изчистват душите на тези, които вярно следват Господ Исус Христос!... Тези са истините, които дават смелост и увереност на Божиите избрани, да носят благовестието до краищата на Земята."

Спърджън казва: "Кажете ми че Бог е поставил нещо в Библията, върху което аз не мога да проповядвам? Вие намирате недостатък в моят Бог! Но вие казвате: Би било опасно! -Какво?! Божията истина опасна? Аз не бих искал да заставам на ваше място в съдния ден, когато ще се срещнете със Своя създател!"

Спърджън казва: "Това не е друго освен католицизъм, папата би казал че истината би трябвало да стои далеч от простолюдието! Само папата, кардиналите и техните представители биха имали това право да разбират писанията, но не и хората, защото те са прекалено глупави, малоумни в живота си, та да разбират Божието слово. Римокатолическата църква е държала истината далеч от обикновените хора векове! Ако държим настрани тези истини, това не би било друго, но да простроим служението си върху Римската църква.

 
Share |


 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
 
 
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."       Йоан 6:44