Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
Институти на християнската религия -
"За властта на църквата"


/ aудио вариант /
 
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
11. ЗА ПРАВОСЪДИЕТО В ЦЪРКВАТА И ЗЛОУПОТРЕБИТЕ С НЕГО, КАКТО СЕ ВИЖДАТ В ПАПСТВОТО.


(Власт и дисциплина: властта на ключовете и държавното управление, 1-5)
1. Основата на църковното правораздаване във властта на ключовете

Остава да разгледаме третата, и всъщност главната, ако нещата са добре наредени, част от църковната власт, която, както казахме, се състои в правораздаването. Цялото правораздаване на Църквата е свързано с дисциплината, която ще разгледаме накратко. Както никой град или село не могат да съществуват без съдия и управление, така, както вече поучавах, но отново съм длъжен да повторя, божията църква се нуждае от някакво духовно управление. То е напълно отделно от държавното управление, и не само не му пречи или уронва, но и върши много за да го подпомага и насърчава. Така, с една дума, тази власт на правораздаване е редът, който е даден за запазването на духовното благоприличие.

С тази цел в Църквата от самото начало са били установени съдилища, които да се занимават с морала, да порицават пороците и упражняват властта на ключовете. Този ред е споменат от Павел в Първото послание към Коринтяните под името „управления” (1 Кор. 12:28); по същия начин в Посланието към Римляните, когато казва, „Който управлява, с усърдие” (Рим. 12:8). Той не говори за управителите, никои от които по онова време не са били християни, но за онези, които са били съработници на пасторите в духовното управление на Църквата. Също, в Посланието към Тимотей той споменава два вида презвитери, едни, които се трудят върху Словото, и други, които не изпълняват служението на проповядване, но управляват добре (1 Тим. 5:17). С втората група той несъмнено има предвид онези, които са били назначени за надзор върху поведението, и за цялата употреба на ключовете. Защото властта, за която говорим, зависи напълно от ключовете, които Христос възложи на Църквата в осемнадесетата глава на Матей, където заповядва онези, които презират личното увещание, да бъдат остро порицани пред всички, и ако постоянстват в своето непокорство, да бъдат отлъчени от общността на вярващите. Нещо повече, тези увещания и поправления не могат да се извършват без разследване, и от това идва необходимостта от някаква правна процедура и ред. Следователно, ако не искаме да лишаваме от смисъл обещанието за ключовете и да премахнем напълно отлъчването, сериозното увещание и всичко от този вид, трябва неизбежно да дадем на Църквата възможността за някакво правосъдие. Нека читателят да отбележи, че тук не говорим за общата власт на учението, както в Мат. 16:19 и Йоан 20:23, а твърдим, че правата на Синедриона са прехвърлени на Христовото стадо. До онова време властта на управлението принадлежеше на юдеите. Христос поставя тази власт в Своята църква с окончателна заповед, доколкото Църквата е чиста институция. Така трябва да бъде, тъй като иначе присъдата на една бедна и презряна Църква може да презрително отхвърлена от безумните и надменни хора.

И за да не би това, че в едни и същи думи Христос прави значителна разлика между двете неща, тук ще бъде уместно да обясним. Има два стиха, които говорят за връзване и развързване. Единият е в Мат. 16, където Христос, след като обещава, че ще даде ключовете на небесното царство на Петър, незабавно добавя, „и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19). Тези думи имат същия смисъл като думите в Евангелието от Йоан, където точно преди да изпрати учениците да проповядват, Той духва върху тях и казва, „На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са” (Йоан 20:23). Ще дам тълкуване, което не е лукаво, не е изкуствено, не е изкривено, а е истинно, естествено и очевидно. Тази заповед относно прощаването и задържането на греховете, и обещанието към Петър относно връзването и развързването, не трябва да се отнасят към друго освен към служението на Словото. Когато Господ го възлага на апостолите, Той в същото време им дава тази власт на връзване и развързване. Защото какво е обобщението на Благовестието, освен това, че като всички са роби на греха и на смъртта, са развързани и освободени чрез изкуплението, което е в Христос Исус, докато онези, които не приемат и не признаят Христос за Избавител и Изкупител, са осъдени и обречени на вечни окови? Когато Господ даде това послание на Своите апостоли, за да бъде носено от тях до всички народи, за да докаже, че това е Негово послание и излиза пряко от Него, Той го удостои с това отличително свидетелство, и това е възхитително потвърждение както за самите апостоли, така и за всички, до които трябва да дойде. Важно е било апостолите да имат постоянна и пълна увереност в своето проповядване, което е трябвало да изпълняват не само в безкраен труд, тревоги, безпокойства и опасности, но и в крайна сметка да подпечатат със своята кръв. За да знаят, че това не е напразно или безсмислено, но е пълно с власт и ползотворно действие, било е важно сред всички техни тревоги, опасности и трудности да се чувстват уверени, че вършат Божието дело; дори целият свят да се изправя и да им се противи, те да знаят, че Бог е с тях; като нямат телесното присъствие на земята на Христос, авторът на тяхното учение, да разбират, че Той е в небето за да потвърди истинността на учението, което им е възложил. От друга страна, било е необходимо техните слушатели да бъдат най-пълно уверени, че учението на Благовестието не е било слово на апостолите, а на самия Бог; не глас, издигащ се от земята, а слизащ от небето. Защото такива неща като прощението на греховете, обещанието за вечен живот и посланието за спасение не могат да бъдат по силите на човека. Така Христос свидетелства, че в проповядването на Благовестието апостолите действат като служители; че именно Той говори и обещава всичко чрез техните уста като чрез инструмент; и следователно, прощението на греховете, което те обявяват, е истинно Божие обещание; осъждението, което те прогласяват, е сигурен Божий съд. Това свидетелство е дадено на всички векове и остава твърдо, правейки всичко сигурно и истинно, че словото на Благовестието, от когото и да бъде проповядвано, е самото Божие Слово, провъзгласено на върховния съд, написано в книгата на живота, потвърдено и установено в небето. Сега разбираме, че властта на ключовете е просто проповядването на Благовестието на тези места, и доколкото става въпрос за хората, то не е толкова власт, колкото служение. По принцип, Христос не даде Своята власт на хора, а на Своето Слово, на което направи хората служители.

2. Властта на връзване и развързване

Другият текст, в който се споменава връзване и развързване, е в осемнадесетата глава на Матей, където Христос казва, „И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” (Мат. 18:17, 18). Този текст не прилича напълно на предишния, и трябва да се разбира доста различно. Но като казвам, че са различни, не искам да кажа, че няма много сходство между тях. Първо, те са подобни в това, че и двете са общи изявления, че винаги съществува една и съща сила на връзване и развързване (а именно, чрез Божието Слово), една и съща заповед, едно и също обещание. Различават се в това, че първият текст се отнася конкретно за проповядването, което служителите на Словото изпълняват, а вторият се отнася за наказанието на отлъчване, което е възложено на Църквата. И така, църквата връзва онзи, когото отлъчва, не като го хвърля във вечна разруха и отчаяние, а като осъжда неговия живот и поведение, и като го увещава, че ако не се покае, ще бъде осъден. Тя развързва онзи, когото приема в общение, защото го прави съучастник в единството, което тя има в Христос Исус. Следователно нека никой не презира надменно присъдата на Църквата или да смята за незначително това, че е осъден от гласовете на верните. Господ свидетелства, че такава присъда от верните не е нищо друго освен прогласяване на Неговата присъда, и че това, което те правят на земята, е одобрено в небето. Защото те имат Божието Слово, чрез което осъждат извратените; имат Словото, чрез което връщат покаялите обратно в благоволение. Те не могат да грешат или да се отклоняват от Божията присъда, защото съдят единствено според Божия закон, който не е несигурно или светско мнение, а святата Божия воля, небесно слово.

Върху тези два текста, които според обясних накратко, но също ясно и истинно, тези лунатици без никакъв разсъдък, като са носени от своя дух на вятърничавост, се опитват да обосновават веднъж изповед, друг път отлъчване, или правосъдие, веднъж правото да създават закони, друг път да продават индулгенции. Те привеждат първия текст с цел да подкрепят върховенството на римския престол. Толкова добре са известни ключовете на онези, които смятат за уместно да ги снабдят с ключалки и врати, че ще си помислите, че целия си живот са прекарали в механични дейности.

3. Държавно и църковно правосъдие

Някои хора, като си въобразяват, че тези неща са били временни, тъй като владетелите тогава са били чужди на нашата изповед на вяра, биват подвеждани, като не съблюдават разграничението между църковната и държавната власти. Защото Църквата не притежава правото на меча да наказва или възпира, няма власт на принуда, няма тъмници или други наказания, които владетелите имат обичая да нанасят. Така целта, която те имат, не е грешникът да бъде наказан против волята си, а да се получи неговата изповед на покаяние чрез доброволно порицание. Следователно двете неща са напълно различни, защото нито Църквата си приписва нещо, което принадлежи на управителя, нито управителят се намесва в това, което Църквата върши. Това ще стане по-ясно чрез един пример. Някой се е напил? В един добре уреден град неговото наказание ще бъде затвор. Блудствал е? Наказанието ще бъде подобно или дори по-сурово. Така ще бъдат удовлетворени законите, управителите и земните съдилища. Но следствието ще бъде, че нарушителят няма да покаже белези на покаяние, а само ще се измъчва и стене. Църквата няма ли да се намеси тук? Такива хора не могат да бъдат допуснати до Господната Вечеря без това да нанесе вреда на Христос и на Неговата свята институция. Разумът изисква онзи, който чрез лошия си пример нанася вреда на Църквата, чрез официално изявление на покаяние да премахне вредата, която е причинил.

Основанието, привеждано от онези, които възприемат обратния възглед, е напълно несъстоятелно. Христос, казват те, даде Своето служение на Църквата когато е нямало управители да го изпълняват. Но често се случва управителят да е небрежен, и дори самият той понякога трябва да бъде порицаван: както е бил случаят с император Теодосий. Нещо повече, същото може да се каже за цялото служение на Словото. И така, според този възглед, нека пасторите да престанат да порицават явното нечестие, нека да престанат да порицават, обвиняват и смъмрят. Защото има християнски управители, които трябва да поправят тези неща чрез закона и меча. Но както управителят трябва да очиства Църквата от престъпления чрез телесни наказания и принуда, така и служителят на свой ред трябва да помага на управителя да намалява броя на престъпниците. Така те трябва да обединяват усилията си, като никой не е пречка, а е помощ за другия.


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 4 гл. 11  | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
  Спърджън за петте точки на Калвинизма:
 

Върху Пълната поквареност: "Отровата на греха е фонтанът на нашето съществуване, отровил е сърцата ни." "грехът е в самото ядро на нашите кости и е естествен за нас както всяко друго нещо от нашето тяло!" Той не само е вярвал. че умът ни е помрачен и че сърцето е осквернено, но че волята е мъртва и е в робство на греха и Сатана, и страда от морална невъзможност, така че човек НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС! "Защото все пак какво може мъртъв човек да направи... и отговорът на това е: "Нищо освен да вони!" Това е всичко, което мъртъв човек може да стори! И освен ако Божият дух не възкреси и не доведе мъртвият грешник до покаяние и вяра той не би дошъл при Христос!

Спърджън е проповядвал безусловно предопределение: Спърджън пише: "Каквото и да бъде казано за безусловният Божии избор, трябва да се знае, че е написано в Божието слово като със желязна писалка и не може да се премахне! Тревата изсъхна, цветът и окапа, но словото на нашият Бог стои до века (Исая 40:8) Завинаги е написано в писанието, че Той ни е избрал в Христос от преди създаването на света.

Спърджън е вярвал и в сигурното изкупление: Аз по-скоро бих вярвал в сигурно изкупление за всички хора, за които е било предназначено, отколкото в универсално изкупление, което не е ефективно за никой човек, освен ако човешката воля не е добавена. Факт е, че всеки ограничава изкуплението, дали ограничава обхвата и ширината или ограничава приложението Спърджън е вярвал, че Христос умря за Неговите овце, че Той е изкупил църквата с Неговата собствена кръв.

Той е проповядвал неустоима благодат: "Човек не е спасен срещу неговата воля, но Бог го прави да вярва, чрез силата на Святия Дух. Могъща благодат, която човекът не би отхвърлил, влиза в него, обезоръжава го и го прави ново създание и така той е спасен. С други думи казано, Святият дух е който премахва нашата съпротива. Той е, който ни прави да искаме в деня в който Той ни призове у дома! И цялата слава отива при Бог, защото е Той, който е приложил Неговата спасителна сила във нашите бунтовни сърца.

Спърджън е проповядвал и предпазваща благодат:  Той е вярвал, че всички овце придобити от Христос и доведени до спасителна вяра в Него ще бъдат пазени през целият си път към небето и нито една от Неговите овце не би погинала! Така Спърджън е бил предан на Доктрините на благодатта!

Той казва, че е задължително да проповядваме тези истини и заявява, че всеки проповедник трябва да проповядва тези истини!

Той казва: "А някои от вас не са проповядвали за Божият суверен избор откакто сте били ръкоположени. Тези неща, вие казвате, са крайно неприятни за човешкото ухо. Е добре господа, вие предпочитате да обидите Бога, вместо човеците?"

"Вашият отговор е че тези неща не са никак практични! Аз мисля че центърът на цялото човешко богохулство е съсредоточен в това изказване! Не! Тези истини са наистина славни и наистина практични! Те са разрушителят на всяка гордост!... Те са тези които въздигат нашето хваление, те са нашият най-голям огън за благовестието, те носят Божият страх в сърцата на хората...Тези доктрини изчистват душите на тези, които вярно следват Господ Исус Христос!... Тези са истините, които дават смелост и увереност на Божиите избрани, да носят благовестието до краищата на Земята."

Спърджън казва: "Кажете ми че Бог е поставил нещо в Библията, върху което аз не мога да проповядвам? Вие намирате недостатък в моят Бог! Но вие казвате: Би било опасно! -Какво?! Божията истина опасна? Аз не бих искал да заставам на ваше място в съдния ден, когато ще се срещнете със Своя създател!"

Спърджън казва: "Това не е друго освен католицизъм, папата би казал че истината би трябвало да стои далеч от простолюдието! Само папата, кардиналите и техните представители биха имали това право да разбират писанията, но не и хората, защото те са прекалено глупави, малоумни в живота си, та да разбират Божието слово. Римокатолическата църква е държала истината далеч от обикновените хора векове! Ако държим настрани тези истини, това не би било друго, но да простроим служението си върху Римската църква.

 
Share |


 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
 
 
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."       Йоан 6:44