Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725 - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600 - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662 - 1714
 
"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "


Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия

2. СЕГА ЧОВЕКЪТ Е ЛИШЕН ОТ СВОБОДА НА ВОЛЯТА И Е ВЪРЗАН В НЕЩАСТНО РОБСТВО 

 

  След като в първата глава разгледахме падението на човека и покварата на човешкия род, става необходимо да изследваме дали синовете на Адам са лишени от всяка свобода; и ако е останала някаква частица свобода, до къде се простира нейната сила. Тази втора глава може да се сведе до три основни части:

Основата на цялата дискусия.
Възгледите на другите относно въпроса за човешката свобода, р. 2-9.
Истинското учение по този въпрос, р. 10-27.


(Опасностите от тази тема: установяване на гледната точка, 1)
1. Основите на дискусията за свободната воля

Като видяхме, че господството на греха, откакто първият човек влезе под него, се разпростира не само над целия род, но има и цялостна власт над всяка душа, сега остава да разгледаме по-внимателно дали от времето, когато сме били така заробени, сме били лишени от всяка свобода; и ако все пак остава някаква свобода, докъде се простира нейната власт. За да улесним отговора на тези въпроси, може да е полезно между другото да укажем посоката, в която трябва да тръгне нашето изследване. Най-добрият метод да избегнем грешките е да разгледаме опасностите, които ни дебнат от всяка страна. (1) Човекът, като е лишен от всякаква почтеност, незабавно взема повод от този факт за да се остави на своя мързел, и като няма в себе си способност да търси правдата, изоставя цялата тази тема като че ли тя не го засяга. (2) От друга страна, човекът не може да припише на себе си никое нещо, колкото и минимално да е то, без да ограби Бога от Неговата почит, и чрез безумна самонадеяност да подчини себе си на падение.

За да се избавим от тези подводни скали, нашата правилна посока ще бъде, първо, да покажем, че в човека не е останало никакво добро и от всяка страна бива погълнат от най-нещастна бедност; и след това да го научим да се стреми към добротата, от която е лишен, и към свободата, която му е отнета: като така му даваме по-силен подтик към полагане на усилия, отколкото ако той си въобразяваше, че притежава най-висши добродетели. Всеки вижда колко е необходимо последното. Колкото за другите неща, някои хора изглежда хранят повече съмнения, отколкото би трябвало. Защото ако се признава за безспорно, че на човека не трябва да се отказва нищо, което наистина е негово, тогава трябва да се признае, че той трябва да бъде лишен от всяко нещо като лъжливо самохвалство. Ако човекът, който поради добротата на своя Създател беше отличен с най-благородни украшения, нямаше право на слава в себе си, колко повече трябва да бъде смирен сега, когато неговата неблагодарност го е хвърлила от най-високата слава в най-долното безчестие? По времето, когато е бил издигнат до най-високия връх на почитта, всички, което Писанието му приписва, е, че е бил създаден по Божия образ, намеквайки с това, че благословенията, които са съставлявали неговото щастие, не са били негови собствени, а дошли чрез божествени дарове. Следователно сега, когато човекът е съблечен от цялата си слава, какво му остава освен да признае Бога, за чиято доброта той отказа да бъде благодарен, когато е бил обсипан с богатствата на Неговата благодат? Като не Го е прославил с признателност за Неговите благословения, сега поне трябва да Го прослави чрез признанието за своята бедност.

Наистина, за нас е също толкова полезно да отхвърлим от себе си всяко самохвалство за мъдрост и добродетел, колкото и да изявяваме Божията слава. Онези, които ни обличат с повече, отколкото наистина притежаваме, само добавят към нашето нещастие и богохулство. Защото когато ни учат да уповаваме на своята си сила, какво друго правят освен да ни привдигат, а след това ни оставят да се опираме на тръстика, която незабавно се чупи? Всъщност, преувеличение е да сравняваме нашата сила с тръстика. Всичко, което глупците измислят и бърборят по този въпрос, е само дим. Затова не е без причина, че Августин така често повтаря добре известната поговорка, че свободната воля бива повече разрушавана, отколкото доказвана от своите защитници (August. in Evang. Joann. Tract. 81). Беше необходимо да започнем с това заради някои хора, които като чуят, че човешките добродетели са напълно унищожени за да бъде възвишена Божията сила в човека, се отнасят с пълно отвращение към този предмет, като че ли е гибелен, да не кажем излишен, докато той очевидно е много необходим и полезен.

(Критично разглеждане на възгледите за свободната воля, давни от философите и теолозите, 2-9)
2. Философите уповават в силата на разбирането

След като по-рано отбелязахме, че свойствата на душата са разположени в ума и сърцето, нека сега разгледаме докъде се простира силата на всяко от тях. Като цяло философите твърдят, че разумът обитава в ума като светилник, хвърляйки светлина върху всичките му решения, и като царица, управлявайки волята – че е така пропит с божествена светлина, че е способен да дава съвети за най-доброто, и е така надарен със сила, че е в състояние съвършено да управлява; че обратното, чувството е тъпо и късогледо, винаги пълзи по земята, влачейки се сред нисшите неща, и никога не се издига до истинко виждане; че желанието, когато се покорява на разума и не позволява да бъде подчинявано на чувствата, е носено към стремеж към добродетелта, поддържа правата посока и става преобразявано във воля; но когато бъде заробено от чувството, бива така покварено и извратено, че се изражда в похот. Накратко, тъй като според тяхното мнение свойствата, които споменах по-горе, а именно, разум, чувство и желание, или воля (второто е общоприетата дума), са разположени в душата, те твърдят, че умът е надарен с разум, най-добрият ръководител към праведен и щастлив живот, но ако той прилежно се възползва от своето превъзходство и упражнява силата, с която е по естество надарен; че в същото време по-нисшето свойство, наречено чувство, и чрез което умът бива подвеждан към грешки и заблуда, е от такова естество, че може да бъде обуздавано и постепенно подчинявано на силата на разума. Нещо повече, те дават на волята междинно място между разума и чувството, смятайки, че тя притежава пълна власт и свобода да се подчинява на първото или да позволи да бъде завлечена от второто.

3. Така въпреки всичко, философите твърдят, че има свобода на волята

Понякога, наистина, убедени от своя опит, те не отричат колко трудно е за човека да установи господство на разума вътре в себе си, той като понякога бива привлечен от примамките на удоволствието; в друго време е заблуден от лъжлив външен вид; а в друго време е подтикван от необуздани страсти и е завличан (според израза на Платон) като с въжета или жили (Plato, De Legibus, lib. 1).

По тази причина, казва Цицерон, искрите, хвърлени от природата, веднага биват угасени от лъжливи възгледи и извратени нрави (Cicero, Tusc, Quest. lib. 3). Те признават, че когато подобни болести обхванат ума, тяхното развитие е твърде бързо, за да бъде лесно обуздано, и ги сравняват с буйни коне, които като хвърлят на земята кочияша, се втурват да бягат необуздано.

В същото време те смятат за безспорно, че е в нашата сила да решаваме между добродетелта и порока. Защото (казват те), ако е наш избор дали да направим това или онова, също наш избор трябва да е и да не го правим; и отново, ако е наш избор да не направим нещо, също наш избор е да го правим; но и в действието, и бездействието ние изглежда действуваме от свободен избор; и следователно, ако вършим добро когато ни харесва, можем също да не го вършим; ако вършим зло, можем също да престанем да го вършим (Arist. Ethic. lib. 3 c. 5). Та дори някои са отишли дотам да се хвалят (Seneca, passim), че е дар от боговете, че живеем, но от нас самите зависи да живеем добре и чисто. Затова чрез своя герой Кота Цицерон казва, че тъй като всеки човек сам придобива своите качества, никой мъдър човек не благодари на боговете за тях. “Ние биваме похвалени,” казва той, “за своите добродетели, и се прославяме в своите добродетели, но това не може да бъде ако добродетелта беше дар от Бога, а не от нас самите (Cicero, De Nat. Deorum). Малко по-долу той добавя, “Възгледът на цялото човечество е, че щастието трябва да се търси от боговете, а мъдростта в нас самите.” Накратко, всички философи твърдят, че човешкият разум е достатъчен за доброто поведение; че волята, която е по-нисша от него, може наистина да бъде подмамена от чувствата, но като има свободен избор, няма нищо, което да я възпре да следва разума като ръководител във всичко.




За да прочетете цялата глава: "Институти..." - книга 2 гл. 2  съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.
 
 
 
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
 
 
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

 

Share |
 

 


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.

5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействай.

8. Не кради.

9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.

10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

   


 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 

 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята.

2. И в Иисуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:

3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Пон¬тийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,

5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,

6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия.

7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.

8. Вярвам в Светия Дух.

9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква, в общението на светиите,

10. в опрощаването на греховете,

11. във възкресението на плътта (на мъртвите),

12. във вечния живот. Амин.

 

 
 
 
 
     Християнски портал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона. И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат. Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                                                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
     Актуално и днес ...
 
 
Аерозолни пръскания на отрова от небето
АЕРОЗОЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С КАКВО НИ ПРЪСКАТ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 




 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 
 

 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13

 


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 
 
 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
Свидетелства за Божия слава - текст, аудио и видео
  Господи, благослови България! - телевизионно благовестие      
  Вероучение за деца - видео курс по учебника на П. Бобчев от 1941 г.      
  За ересите - за някои от най-разпространените ереси в България      
eXTReMe Tracker
www.dtjarava.eu - Димитър Тодоров - Жарава, бащата на българската анимация разказва стъпка по стъпка историята на създаването и официално през 1948 г.