Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
   
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия

13. ХРИСТОС ПРИЕ НА СЕБЕ СИ ИСТИНСКОТО ЕСТЕСТВО НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА.

 

1. Доказателства за истинското човешко естество на Христос

Смятам за излишно отново да говоря за божественото естество на Христос, което на други места беше доказано с ясни и основани доказателства. Следователно остава да видим как, като е облечен в нашата плът, Той изпълнява служението на Посредник. В древни времена истинността на това човешко естество е била оспорвана от манихейците и марсионците, като вторите са си въобразявали призрак вместо тялото на Христос, а първите бълнуват, че то било облечено в небесна плът. Текстовете от Писанието, които противоречат и на двете, са многобройни и убедителни. Благословението не е обещано на небесно потомство, нито на призрак, подобен на човек, а на потомството на Авраам и Яков; нито пък вечният престол е обещан на безплътен човек, а на Давидовия Син, на плода на неговите вътрешности. Затова когато е изявен в плът, Той е наречен Син на Давид и Авраам, не защото е роден от девица и някак си създаден от въздуха, а защото, както Павел обяснява, “по плът се роди от Давидовото потомство” (Рим. 1:3), както същият апостол на друго място казва, че Христос дойде от юдеите (Рим. 9:5). Затова нашият Господ, като не е задоволен да бъде наричан човек, често нарича Себе Си Човешкият Син, желаейки да изрази още по-ясно, че е човек чрез истинско човешко раждане. След като Святият Дух толкова често и чрез толкова много послания с толкова загриженост и яснота заявява нещо, което само по себе си не е мъчно за разбиране, кой би си помислил, че смъртните ще имат безочието да го затъмняват със своите неправилни тълкувания? Има още много налични текстове, ако трябва да привеждам повече; например, този от Павел, че “Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена” (Гал. 4:4), и безброй други, които показват, че Той изпитваше глад, жажда, студ и други немощи на нашето естество. Но от многото трябва да изберем главно онези, които ще спомогнат за назиданието на нашите умове в истинската вяра, както когато се казва, “Наистина, Той не възприе естеството на ангелите, а възприе естеството на Авраамовото потомство,”[*] “за да може чрез смъртта да унищожи този, който има властта на смъртта” (Евр. 2:16, 14). И отново, “И Този, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Единия; поради която причина Той не се срамува да ги нарече братя.” “Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник” (Евр. 2:11, 17). И отново, “Нямаме първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи” (Евр. 4:15), и други подобни. В същия смисъл е текстът, който по-горе цитирахме, в който Павел изрично заявява, че греховете на света трябваше да бъдат изкупени в плът, подобна на нашата (Рим. 8:3). И със сигурност всичко, което Бащата е дал на Христос, се отнася и за нас по тази причина, че “Той е главата,” че от Него цялото тяло е “сглобявано и свързано чрез доставяното от всяка става” (Еф. 4:16). И в никакъв друг случай не може да е вярно това, което се казва, че Духът Му е даден без мяра (Йоан 1:16) и че всички приехме от Неговата пълнота; тъй като нищо не може да бъде по-нелепо от това, че в Своето естество Бог може да бъде обогатен чрез един външен дар. Именно поради тази причина на друго място Христос казва, “Заради тях освещавам Себе Си” (Йоан 17:19).

2. Срещу противниците на истинското човешко естество на Христос

Текстовете, които те привеждат като потвърждение на своята заблуда, са абсурдно изкривени, но те не печелят нищо чрез своите произволни хитрувания, когато се опитват да се справят с това, което вече приведох против тях. Марсион си въобразява, че Христос не е приел тяло, а призрак, защото на друго място се казва, че е бил направен по подобие на човек и че се намери в човешки образ. Така той напълно пропуска това, което там Павел разглежда (Филип. 2:7). Неговата цел не е да покаже какво тяло е приел Христос, а че Христос, когато е можел с право да настоява на Своята божественост, е благоволи да не покаже друго освен качествата на обикновен и презрян човек. Защото, за да ни подбуди към покорство чрез Своя пример, Той показва, че когато е можел да изяви на света блясъка на Своята слава, Той се отказа от правото Си и доброволно принизи Себе Си; че е възприел образ на слуга, и задоволен с това смирено състояние, благоволи Неговата божественост да бъде покрита под покривалото на плътта. Безспорно той тук обяснява не какъв е Христос, а по какъв начин действува. И от целия контекст лесно се разбира, че Христос смири Себе Си именно в истинско човешко естество. Защото какво означават думите, че “се намери в човешки образ,” освен че за известно време, вместо да блести с божествена слава, човешкият образ се яви в долно и презряно положение? Не биха били верни и думите на Петър, че Той беше “умъртвен по плът, и оживотворен по Дух” (1 Пет. 3:18), ако Божият Син не беше станал слаб в човешко естество. Това се обяснява по-ясно от Павел, когато заявява, че “Той беше разпънат в немощ” (2 Кор. 13:4). И от това идва Неговото възвисяване; защото изрично се казва, че Христос придоби нова слава след като смири Себе Си. Това може да се приложи само за човек, който е надарен с тяло и душа. Манес бълнува за въздушно тяло, защото Христос е наречен втори Адам, небесен Господар. Но тук апостолът не говори за някакво небесно естество на Неговото тяло, а за духовния живот от Христос, който ни съживява (1 Кор. 15:47). Както видяхме, Петър и Павел отделят този живот от неговата плът. И този текст възхитително потвърждава здравото учение относно човешкото естество на Христос. Ако Неговото тяло не беше от същото естество като нашето, не би имало основания за аргумента, който Павел следва с такава пламенност: Ако Христос е възкресен, и ние ще бъдем възкресени; ако ние не възкръсваме, тогава и Христос не е бил възкресен. Каквито и да са заяжданията, чрез които древните манихейци и техните съвременни ученици се стремят да избягнат това, те не могат да успеят. Произволно и грозно хитруване е да се каже, че Христос е наречен Човешкия Син защото е бил обещан на хората; като е очевидно, че според еврейския израз Човешки Син означава истински човек; и несъмнено Христос използва този израз от Своя роден език. Нещо повече, не може да има съмнение какво трябва да се разбира под “синове на Адам.” За да не отиваме по-далеч, ще е напълно достатъчен един текст от осмия псалм, който апостолите тълкуват за Христос: “Какво е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?” (Пс. 8:4). С тази метафора се изобразява истинското човешко естество на Христос. Защото макар Той да не е роден пряко от земен баща, пак по произход е дошъл от Адам. Не може да се тълкува по друг начин и текстът, който вече цитирахме, “И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно, взе участие в същото”; като тези думи ясно доказват, че Той съучаствува в същото естество като нас. В този смисъл също се казва, че “И Този, Който освещава, и онези, които се освещават, са от единия.” Контекстът доказва, че това се отнася за общо естество; защото незабавно след това се добавя, “Поради което Той не се срамува да ги нарече братя” (Евр. 2:11). Тъй като от началото казва, че вярващите са от Бога, къде може да има някакво основание да се срамува от хора, притежаващи такова достойнство? Но когато Христос в Своята безгранична благодат се отъждествява с долните и презрените, виждаме защо се казва, че “не се срамува.” Глупаво е да се спори, че по този начин нечестивите ще бъдат братя на Христос; защото знаем, че Божиите деца не са родени от плът и кръв, а от Духа чрез вяра. Следователно, плътта сама по себе си не съставлява единство на братя. Но макар апостолът да приписва само на вярващите честта да бъдат едно с Христос, от това не следва, че Той няма същия произход като невярващите по плът; точно както когато казваме, че Христос стана човек, за да ни направи Божии синове, този израз не се отнася за всички хора; тъй като за да бъдем духовно присадени в тялото на Христос, е необходима намесата на вярата. Също се повдига невеж спор относно думата “първороден.” Твърди се, че за да бъде първороден сред братята (Рим. 8:29), Христос трябва да е бил първият син на Адам. Но първородството тук се отнася не за възрастта, а за степента на почит и превъзходството в добродетел. Също толкова безсмислено е произволното твърдение, че Христос е възприел човешко, а не ангелско естество (Евр. 2:16), защото е възстановил благоволението именно към човешкия род. Апостолът, за да възвеличи почитта, с която Христос ни е дарил, ни сравнява с ангелите, пред които сме предпочетени в това отношение. И ако се отдаде дължимото внимание на свидетелството на Мойсей (Бит. 3:15), когато той казва, че потомството на жената ще стъпче главата на змията, спорът е приключил. Защото използваните там думи се отнасят не само за Христос, но и за целия човешки род. Тъй като победата щеше да бъде спечелена за нас от Христос, Бог заявява като цяло, че потомството на жената ще победи дявола. От това следва, че Христос е потомство от човешкия род, а целта на Бога в тези думи към Ева е да подкрепи нейните надежди и да не позволи тя да изпадне в отчаяние.

(Човешкият произход и истинското човешко естество на Христос, 3-4)
3. Раждането на Христос от Девицата Мария: Опровержение на глупостите

Тези хора, със също толкова глупост, колкото и нечестие, обвиват в преобразност текстовете, в които Христос е наречен Авраамово потомство, и плод от Давидовите вътрешности. Ако думата “потомство” беше използвана преобразно, Павел със сигурност не би пропуснал да го отбележи, когато ясно заявява и то без преобрази, че обещанието не се даде “и на потомците, като на мнозина, а като за един: И на твоя потомък, Който е Христос” (Гал. 3:16). Със същата несмисленост те твърдят, че Той е наречен Давидов Син не за друго, а защото е бил обещан и в крайна сметка е изявен на времето Си. Защото Павел, след като Го нарича Давидов Син, като добавя веднага “по плът,” определено показва какво е Неговото естество. Така също (Рим. 9:5), докато заявява, че Той е “Бог благословен завинаги,” отделно споменава, че “Той по плът дойде от юдеите.” И отново, ако Той не беше наистина роден от потомството на Давид, какъв е смисълът на израза, че е “плод на неговите вътрешности”; или какво е значението на обещанието, “От плода на тялото ти ще положа престола ти” (Пс. 132:11)? Нещо повече, техният метод на тълкуване на родословието на Христос, както е дадено от Матей, е проста софистика; защото макар той да изброява предците на Йосиф, а не на Мария, той смята за достатъчно да покаже, че Йосиф е от потомството на Давид, тъй като се знае, че Мария е била от същия род. Лука отива и по-далеч, като показва, че спасението, донесено от Христос, е общо за целия човешки род, тъй като Христос, начинателят на спасението, произлиза от Адам, общият баща на всички. Наистина, признавам, че родословието доказва, че Христос е Давидов Син само доколкото е роден от Девицата; но новите марсионци, за да придадат някаква правдоподобност на своята ерес, а именно, да докажат, че тялото, което Христос прие, е било невеществено, твърде уверено настояват, че изразът относно потомството трябва да се прилага само за мъжете, като по този начин извращават първоначалните принципи на естеството. Но тъй като тази дискусия не е част от теологията, а аргументите, които те привеждат, са твърде празни, за да изискват какво да е сериозно опровержение, сега няма да се занимавам с въпроси от философията и медицинската наука. Ще бъде достатъчно да се справя с възражението, извлечено от твърдението в Писанието, че Аарон и Йодай си взеха жени от Юдовото племе и така разграничението между племената се обърква, ако потомството идва от жената. Добре е известно, че по отношение на обществения ред потомството се смята от мъжа; и все пак неговото превъзходство не пречи жената да има своя дължим дял в потомството. Това решение важи за всички родословия. Когато Писанието дава списък от хора, то често споменава само мъжете. Тогава да кажем ли, че жените нямат никаква стойност? Та нали и децата знаят, че жените се нареждат до мъжете си. Затова се казва, че жените дават деца на своите мъже, като името на семейството винаги остава с мъжа. И така, както мъжкият пол има тази привилегия синовете да се смятат от благороден или неблагороден произход според състоянието на техните бащи, така от друга страна, в робство, състоянието на детето се определя от състоянието на майката, както юристите казват, partus sequitur ventrem.[**] Откъдето можем да заключим, че потомството идва отчасти от плътта на майката. Според общия обичай на народите, майките се смятат за родители и Божият Закон се съгласява с това; иначе не би имало основание да забранява брак между чичо и племенница, ако между тях няма кръвна връзка. Също би било законно за брат и сестра от една майка да се женят, когато бащите им са различни. Но макар да признавам, че властта, определена на жената е пасивна, аз твърдя, че правото на родител се потвърждава еднакво и за жената, и за мъжа. За Христос не се казва, че е бил направен от жена, а че се е родил от жена (Гал. 4:4). Но някои хора от тази глутница, като изоставят всякакво приличие, открито питат дали твърдим, че Христос се е родил от истинско семе на девица. Аз от своя страна питам дали те не са принудени да признаят, че е бил възрастен до раждането в утроба на девица. Затова ние правилно заключаваме от думите на Матей, че Христос, тъй като е бил роден от Мария, е бил роден от нейното семе; и подобно раждане се споменава, когато се казва, че Вооз е бил роден от Рахав (Мат. 1:5, 16). Тук Матей не описва Девицата като канал, по който Христос тече, а разграничава Неговото свръхестествено от Неговото естествено раждане, тъй като Христос е роден от потомството на Давид. По същата причина, по която се казва, че Исак е роден от Авраам, Йосиф от Яков, Соломон от Давид, за Христос се казва, че е роден от Своята майка. Именно по този начин е подредил своето повествование Евангелистът. Като желае да докаже, че Христос произлиза от Давид, той смята за достатъчно да заяви, че е роден от Мария. От това следва, че Той смята за общопризнат факт, че Мария е от същия род, от който е и Йосиф.


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 2 гл. 13 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.
              - текст 
              - аудио
 
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
   

     Християнски портал
 
 
 
 
 
 
 
 
 

     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 

 
 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона. И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
 
     Актуално и днес ...
 
 
Аерозолни пръскания на отрова от небето
АЕРОЗОЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С КАКВО НИ ПРЪСКАТ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

Share |
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 




 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
Свидетелства за Божия слава - текст, аудио и видео
  Господи, благослови България! - телевизионно благовестие      
  Вероучение за деца - видео курс по учебника на П. Бобчев от 1941 г.      
  За ересите - за някои от най-разпространените ереси в България      
eXTReMe Tracker
www.dtjarava.eu - Димитър Тодоров - Жарава, бащата на българската анимация разказва стъпка по стъпка историята на създаването и официално през 1948 г.