Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
Институти на християнската религия - "За съборите и тяхната власт"


/ aудио вариант /
 
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
10. ЗА ВЛАСТТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЗАКОНИ. ЖЕСТОКОСТТА НА ПАПАТА И НЕГОВИТЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИ В ТИРАНИЧНОТО ПОТИСКАНЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА ДУШИТЕ.

(Църковните закони и традиции, и съвестта на християнина пред Бога, 1-4)

1. Основният въпрос

Сега стигаме до втората страна на властта, която според тях се състои в налагането на закони, от който източник са произлезли неизброими традиции, за да бъдат като многобройни смъртоносни капани за нещастните души. Защото те са също толкова прилежни, колкото са и книжниците и фарисеите, в налагането на другите хора на бремена, които те самите с пръст не пипват (Мат. 23:4; Лука 11:16). На друго място показах (Книга 3, глава 4, р. 4-7) какво жестоко убийство извършват с тяхната доктрина за словесна изповед. В други закони не се вижда явно същото извращение, но дори онези, които изглеждат най-поносими, всъщност жестоко потискат съвестта. Не казвам нищо за начина, по който те извращават поклонението към Бога и ограбват самия Бог, Който е единствен Законодател, от Неговите права.

Това, което сега трябва да разгледаме, е дали е законно за Църквата да налага закони върху съвестта. В това разглеждане не засягаме обществения ред, но единствената точка, с която се занимаваме, е как Бог трябва да бъде правилно почитан според правилото, което Той е предписал, и как да остане ненакърнена нашата духовна свобода по отношение на Бога.

В общоприетия език човешки традиции се наричат всички постановления относно поклонението към Бога, които хората са издали без основа в авторитета на Неговото Слово. Ние възразяваме против тях, а не срещу свещените и полезни правила на Църквата, които запазват дисциплината, приличието и мира. Нашата цел е да обуздаем тираничната власт над душите, незаконно установена от онези, които се смятат за пастири на Църквата, но всъщност са нейните най-жестоки убийци. Те казват, че законите, които прокарват, са духовни, за душата, и твърдят, че са необходими за вечния живот. Но както преди отбелязах, това е нарушение на Христовото царство; така бива напълно потисната и унищожена свободата, която Той е дал на съвестта на вярващите. Не казвам нищо за голямото безбожие, с което, за да наложат спазването на своите закони, те заявяват, че от тях произтичат прощение на греховете, праведност и спасение, и така цялата религия и благочестие се състоят в тях. Това, което твърдя, е, че не трябва да се налагат задължения върху съвестта в неща, за които Христос е оставил съвестта свободна; и ако не е свободна, както преди показахме (Книга 3, глава 19), тя не може да има мир с Бога. Те трябва да признаят Христос Освободителя за своя единствен Цар, и да бъдат управлявани от единствения закон на свободата, а именно святото слово на Благовестието, ако искат да запазят благодатта, която едно време са приели в Христос; не трябва да бъдат подчинени на робство, не трябва да бъдат оковани във вериги.

2. Римските наредби заробват съвестта

Наистина, тези Солоновци си въобразяват, че техните наредби са закони на свободата, приятно иго, леко бреме; но кой но вижда, че това е просто лъжа? Наистина, самите те не чувстват товара на своите собствени закони. Отхвърлили всеки страх от Бога, те уверено и прилежно пренебрегват и своите собствени закони, и Божиите закони. Но хората, които се интересуват поне малко от своето спасение, въобще не се чувстват свободни, докато са хванати в тези примки. Виждаме колко голямо благоразумие показва Павел в тези неща, като не си позволява да налага никакви окови в каквото и да било, и то с основание: той определено е предвидил каква голяма рана може да бъде нанесена върху съвестта, ако онези неща, които Господ е оставил свободни, бъдат направени задължителни. Обратното, едва ли е възможно да се изброят наредбите, които тези хора са наложили под заплахата от вечна смърт, и за които настояват най-строго, като необходими за спасението. И докато много от тях са трудни за изпълнение, всички като цяло са невъзможни; толкова голям е товарът. Тогава как е възможно онези, върху които лежи тази тежка планина, да не бъдат притиснати от крайна тревога, и да не бъдат изпълнени с ужас?

Затова моето намерение тук е да отрека такива наредби; наредби, въведени с цел да вържат вътрешно съвестта пред Бога, и да наложат религиозни задължения като че ли съдържат неща необходими за спасението.

3. Естеството на съвестта

Много хора са дълбоко объркани от този въпрос, защото не разграничават с достатъчно благоразумие между това, което се нарича „външен съд,” и съда на съвестта (Книга 3, глава 19, р. 15). Нещо повече, трудността нараства поради думите, с които Павел изисква покорство към управителите, „не само поради гнева, но и поради съвестта” (Рим. 13:5); и от които следва, че обществените закони също задължават и съвестта. Но ако е така, тогава нищо от това, което казахме в предишната глава за духовното управление, и което смятаме да кажем в тази глава, не може да е вярно.

За да решим тази трудност, трябва първо да разбираме какво означава съвест. Определението трябва да се извлече от етимологията на думата. Когато хората със своя ум и интелект придобиват познание за нещата, и се казва, че познават, за това се използват думите „наука” или „познание”; а когато в допълнение към това имат усещане за Божия съд, като свидетел, който не им позволява да крият своите грехове, но ги довежда като престъпници пред съдийския престол, това усещане се нарича съвест. Защото тя е нещо като посредник между Бога и човека, като не позволява на човека да потиска това, което знае вътре в себе си, но го преследва докато го доведе до изобличение. Именно това има предвид Павел, когато казва, че съвестта свидетелствува, „а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават” (Рим. 2:15). Следователно, в човека съществува просто познание, което е скрито, и така усещането, което призовава човека пред Божия съдийски престол, е поставено над него като страж, да наблюдава и съзира всички наши тайни, за да не остане нищо погребано в тъмнина. От тук идва и старата поговорка, „Съвестта е като хиляда свидетели.” По тази причина Петър също използва „позива към Бога на чиста съвест” (1 Пет. 3:21) за спокойствието на ума, когато уверени в Христовата благодат, ние смело представяме себе си пред Бога. И авторът на Посланието към Евреите казва, че вече нямаме „съвест за грях,” че сме свободни или оправдани, така че грехът вече не ни осъжда (Евр. 10:2).


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 4 гл. 10  | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
  Спърджън за петте точки на Калвинизма:
 

Върху Пълната поквареност: "Отровата на греха е фонтанът на нашето съществуване, отровил е сърцата ни." "грехът е в самото ядро на нашите кости и е естествен за нас както всяко друго нещо от нашето тяло!" Той не само е вярвал. че умът ни е помрачен и че сърцето е осквернено, но че волята е мъртва и е в робство на греха и Сатана, и страда от морална невъзможност, така че човек НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС! "Защото все пак какво може мъртъв човек да направи... и отговорът на това е: "Нищо освен да вони!" Това е всичко, което мъртъв човек може да стори! И освен ако Божият дух не възкреси и не доведе мъртвият грешник до покаяние и вяра той не би дошъл при Христос!

Спърджън е проповядвал безусловно предопределение: Спърджън пише: "Каквото и да бъде казано за безусловният Божии избор, трябва да се знае, че е написано в Божието слово като със желязна писалка и не може да се премахне! Тревата изсъхна, цветът и окапа, но словото на нашият Бог стои до века (Исая 40:8) Завинаги е написано в писанието, че Той ни е избрал в Христос от преди създаването на света.

Спърджън е вярвал и в сигурното изкупление: Аз по-скоро бих вярвал в сигурно изкупление за всички хора, за които е било предназначено, отколкото в универсално изкупление, което не е ефективно за никой човек, освен ако човешката воля не е добавена. Факт е, че всеки ограничава изкуплението, дали ограничава обхвата и ширината или ограничава приложението Спърджън е вярвал, че Христос умря за Неговите овце, че Той е изкупил църквата с Неговата собствена кръв.

Той е проповядвал неустоима благодат: "Човек не е спасен срещу неговата воля, но Бог го прави да вярва, чрез силата на Святия Дух. Могъща благодат, която човекът не би отхвърлил, влиза в него, обезоръжава го и го прави ново създание и така той е спасен. С други думи казано, Святият дух е който премахва нашата съпротива. Той е, който ни прави да искаме в деня в който Той ни призове у дома! И цялата слава отива при Бог, защото е Той, който е приложил Неговата спасителна сила във нашите бунтовни сърца.

Спърджън е проповядвал и предпазваща благодат:  Той е вярвал, че всички овце придобити от Христос и доведени до спасителна вяра в Него ще бъдат пазени през целият си път към небето и нито една от Неговите овце не би погинала! Така Спърджън е бил предан на Доктрините на благодатта!

Той казва, че е задължително да проповядваме тези истини и заявява, че всеки проповедник трябва да проповядва тези истини!

Той казва: "А някои от вас не са проповядвали за Божият суверен избор откакто сте били ръкоположени. Тези неща, вие казвате, са крайно неприятни за човешкото ухо. Е добре господа, вие предпочитате да обидите Бога, вместо човеците?"

"Вашият отговор е че тези неща не са никак практични! Аз мисля че центърът на цялото човешко богохулство е съсредоточен в това изказване! Не! Тези истини са наистина славни и наистина практични! Те са разрушителят на всяка гордост!... Те са тези които въздигат нашето хваление, те са нашият най-голям огън за благовестието, те носят Божият страх в сърцата на хората...Тези доктрини изчистват душите на тези, които вярно следват Господ Исус Христос!... Тези са истините, които дават смелост и увереност на Божиите избрани, да носят благовестието до краищата на Земята."

Спърджън казва: "Кажете ми че Бог е поставил нещо в Библията, върху което аз не мога да проповядвам? Вие намирате недостатък в моят Бог! Но вие казвате: Би било опасно! -Какво?! Божията истина опасна? Аз не бих искал да заставам на ваше място в съдния ден, когато ще се срещнете със Своя създател!"

Спърджън казва: "Това не е друго освен католицизъм, папата би казал че истината би трябвало да стои далеч от простолюдието! Само папата, кардиналите и техните представители биха имали това право да разбират писанията, но не и хората, защото те са прекалено глупави, малоумни в живота си, та да разбират Божието слово. Римокатолическата църква е държала истината далеч от обикновените хора векове! Ако държим настрани тези истини, това не би било друго, но да простроим служението си върху Римската църква.

 
Share |


 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
 
 
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."       Йоан 6:44