Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
Институти на християнската религия

"За учителите и служителите в Църквата. Избор и служение" ИХР-4:03



/ aудио вариант /
 
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия
16. ЗА КРЪЩЕНИЕТО НА ДЕЦА. НЕГОВОТО СЪОТВЕТСТВИЕ С ХРИСТОВАТА НАРЕДБА И ЕСТЕСТВОТО НА БЕЛЕГА.

(Като се разглежда според това, което изобразява, кръщението на деца отговаря на обрязването и е заповядано в завета с Авраам, 1-6)
1. Атаката върху кръщението на деца

Но тъй като в нашата епоха определени духове са разбудили и дори сега продължават да разбуждат големи смутове в Църквата по отношение на кръщението на деца, не мога тук да избегна да добавя като приложение нещо за да възпра тяхната ярост. Ако някой ме смята за по-многословен отколкото темата заслужава, нека да разсъди, че по въпрос от най-голяма важност дължим толкова много на мира и чистотата на Църквата, че не трябва придирчиво да възразяваме на онова, което е полезно и за двете неща. Мога да добавя, че ще се постарая така да подредя тази дискусия, че тя в немалка степен ще обясни още повече въпроса за кръщението. Без съмнение аргументът, с който кръщението на деца бива атакувано, е благовиден, а именно, че то не е основано върху Божията наредба, а е било въведено просто поради човешка самонадеяност и извратено любопитство, и след това поради глупаво лекомислие е било възприето на практика; а тайнството няма основа, на която да се държи, ако не лежи на сигурната основа на Божието Слово. Но какво ще стане, ако след като внимателно изследваме въпроса, се окаже, че против святата Господна наредба лъжливо и нечестиво е отправена клевета? Затова нека първо да изследваме неговия произход. Ако изглежда, че то е било измислено просто от човешко безразсъдство, нека да го изоставим и да направляваме истинското спазване на кръщението единствено според Господната воля; но ако се окаже, че в никакъв случай не е лишено от Неговата сигурна власт, нека да внимаваме да не отхвърлим святите Божии наредби, и с това да оскърбим техния Начинател.

2. Определяне на смисъла на кръщението

И така, на първо място, добре известно учение, с което всички праведни са съгласни, е, че правилното приемане на белезите не се състои просто във външните церемонии, а зависи главно от обещанието и духовните тайни, за чието изобразяване са наредени самите церемонии. Следователно, онзи, който добре разбира действието на кръщението – неговата цел и истинска същност – не трябва да спира до веществото и материалния предмет, а да гледа напред към Божиите обещания, които са ни дадени в него, и да се издигне до вътрешните тайни, които са ни представени в него. Който разбира тези неща е достигнал твърдата истина и така да се каже цялата същност на кръщението, и от това ще схване и естеството и употребата на външното поръсване. От друга страна, който ги подминава с пренебрежение и държи мислите си напълно съсредоточени върху видимата церемония, няма да разбере нито силата, нито правилното естество на кръщението, нито ще разбере какво означава то, или каква цел е постигната с употребата на водата. Това се потвърждава от твърде многобройни и твърде ясни текстове в Писанието, за да е необходимо тук да ги обсъждаме по-подробно. Следователно остава да изследваме естеството на кръщението както е изявено от обещанията дадени в него. Писанието показва, първо, че то сочи към онова очистване от греха, което получаваме чрез кръвта на Христос; и второ, към умъртвяването на плътта, което се състои в участие в смъртта му, чрез което вярващите са новородени за нов живот и с това за общение с Христос. По тези главни точки може да се подреди всичко, което Писанията учат относно кръщението, с това допълнение, че то също е символ за свидетелство на нашата вяра пред хората.

3. Кръщение и обрязване

И така, тъй като преди наредбата за кръщението Божиите хора имаха вместо него обрязването, нека да видим доколко се различават тези два белега и доколко си приличат. По този начин ще стане ясно каква е аналогията между тях. Когато Господ заповядва на Авраам да спазва обрязването (Бит. 17:10), Той обещава, че ще бъде негов Бог и на неговото потомство, като добавя, че в Него е съвършената достатъчност на всичко, и че Авраам може да разчита на Неговата ръка като извор на всяко благословение. Тези думи включват обещанието за вечен живот, както ги тълкува нашият Спасител, когато ги използва за да докаже безсмъртието и възкресението на вярващите: „Бог,” казва Той, „не е Бог на мъртвите, а на живите” (Мат. 22:32). Така също Павел, когато показва на ефесяните колко голяма е погибелта, от която Господ ги е избавил, като вижда, че не са били приети в завета на обрязването, заключава, че по онова време те са били чужденци на завета на обещанието, без Бог и без надежда (Еф. 2:12), тъй като всички тези неща са включени в завета. Но първият достъп до Бога, първият вход към вечния живот е прощението на греховете. От това следва, че това отговаря на обещанието за нашето очистване в кръщението. След това Господ прави завет с Авраам да ходи пред Него в искрено и невинно сърце: това се отнася за умъртвяването и новорождението. И за да не би някой да се съмнява дали обрязването е белег на умъртвяване, Мойсей обяснява по-ясно на друго място, когато увещава израилтяните да обрежат краекожието на сърцата си, защото Господ ги е избрал за Свой народ от всички народи на земята. Както Господ, като избира потомството на Авраам за Свой народ, им заповядва да се обрежат, така Мойсей заявява, че трябва да се обрежат в сърцето, и така обяснява какво се изобразява с това плътско обрязване. И тогава, за да не би някой да се опита да направи това от собствената си сила, той показва, че това е действие на Божията благодат. Всичко това е толкова често внушавано от пророците, че няма основание тук да събираме стиховете, които са навсякъде. Следователно имаме духовно обещание дадено на бащите в обрязването, подобно на това, което ни се дава в кръщението, тъй като на тях изобразява и прощението на греховете, и умъртвяването на плътта. Освен това, тъй като вече показахме, че Христос, в Когото тези двете обитават, е основата на кръщението, така също трябва да бъде и основата на обрязването. Защото Той е обещан на Авраам, в когото ще се благословят всички народи. Белегът на обрязването е добавен като печат на тази благодат.



За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 4 гл. 16 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
        Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.:
                                                                       текст  | аудио

       Подробен катехизис:
                               аудио | текст
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
     
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Баща, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Бащата преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Бащата, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Бащата.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Бащата изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Бащата и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресението на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Баща Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Баща Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 
   Татко наш
 

  Татко наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля,

както на небето така и на земята;

  Дай ни днес ежедневния хляб;

  и прости ни дълговете,

както и ние простихме на нашите длъжници;

  и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

                                                                                                                    
Матей 6:9-13

 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
  Спърджън за петте точки на Калвинизма:
 

Върху Пълната поквареност: "Отровата на греха е фонтанът на нашето съществуване, отровил е сърцата ни." "грехът е в самото ядро на нашите кости и е естествен за нас както всяко друго нещо от нашето тяло!" Той не само е вярвал. че умът ни е помрачен и че сърцето е осквернено, но че волята е мъртва и е в робство на греха и Сатана, и страда от морална невъзможност, така че човек НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПОВЯРВА В ИСУС ХРИСТОС! "Защото все пак какво може мъртъв човек да направи... и отговорът на това е: "Нищо освен да вони!" Това е всичко, което мъртъв човек може да стори! И освен ако Божият дух не възкреси и не доведе мъртвият грешник до покаяние и вяра той не би дошъл при Христос!

Спърджън е проповядвал безусловно предопределение: Спърджън пише: "Каквото и да бъде казано за безусловният Божии избор, трябва да се знае, че е написано в Божието слово като със желязна писалка и не може да се премахне! Тревата изсъхна, цветът и окапа, но словото на нашият Бог стои до века (Исая 40:8) Завинаги е написано в писанието, че Той ни е избрал в Христос от преди създаването на света.

Спърджън е вярвал и в сигурното изкупление: Аз по-скоро бих вярвал в сигурно изкупление за всички хора, за които е било предназначено, отколкото в универсално изкупление, което не е ефективно за никой човек, освен ако човешката воля не е добавена. Факт е, че всеки ограничава изкуплението, дали ограничава обхвата и ширината или ограничава приложението Спърджън е вярвал, че Христос умря за Неговите овце, че Той е изкупил църквата с Неговата собствена кръв.

Той е проповядвал неустоима благодат: "Човек не е спасен срещу неговата воля, но Бог го прави да вярва, чрез силата на Святия Дух. Могъща благодат, която човекът не би отхвърлил, влиза в него, обезоръжава го и го прави ново създание и така той е спасен. С други думи казано, Святият дух е който премахва нашата съпротива. Той е, който ни прави да искаме в деня в който Той ни призове у дома! И цялата слава отива при Бог, защото е Той, който е приложил Неговата спасителна сила във нашите бунтовни сърца.

Спърджън е проповядвал и предпазваща благодат:  Той е вярвал, че всички овце придобити от Христос и доведени до спасителна вяра в Него ще бъдат пазени през целият си път към небето и нито една от Неговите овце не би погинала! Така Спърджън е бил предан на Доктрините на благодатта!

Той казва, че е задължително да проповядваме тези истини и заявява, че всеки проповедник трябва да проповядва тези истини!

Той казва: "А някои от вас не са проповядвали за Божият суверен избор откакто сте били ръкоположени. Тези неща, вие казвате, са крайно неприятни за човешкото ухо. Е добре господа, вие предпочитате да обидите Бога, вместо човеците?"

"Вашият отговор е че тези неща не са никак практични! Аз мисля че центърът на цялото човешко богохулство е съсредоточен в това изказване! Не! Тези истини са наистина славни и наистина практични! Те са разрушителят на всяка гордост!... Те са тези които въздигат нашето хваление, те са нашият най-голям огън за благовестието, те носят Божият страх в сърцата на хората...Тези доктрини изчистват душите на тези, които вярно следват Господ Исус Христос!... Тези са истините, които дават смелост и увереност на Божиите избрани, да носят благовестието до краищата на Земята."

Спърджън казва: "Кажете ми че Бог е поставил нещо в Библията, върху което аз не мога да проповядвам? Вие намирате недостатък в моят Бог! Но вие казвате: Би било опасно! -Какво?! Божията истина опасна? Аз не бих искал да заставам на ваше място в съдния ден, когато ще се срещнете със Своя създател!"

Спърджън казва: "Това не е друго освен католицизъм, папата би казал че истината би трябвало да стои далеч от простолюдието! Само папата, кардиналите и техните представители биха имали това право да разбират писанията, но не и хората, защото те са прекалено глупави, малоумни в живота си, та да разбират Божието слово. Римокатолическата църква е държала истината далеч от обикновените хора векове! Ако държим настрани тези истини, това не би било друго, но да простроим служението си върху Римската църква.

 
Share |


 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
 
 
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
 
         
         
         
eXTReMe Tracker
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."       Йоан 6:44