Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия

8. ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОРАЛНИЯ ЗАКОН.

 

(Писаният Морален Закон е изявление на естествения закон, 1-2)
1. Какво означават за нас Десетте Заповеди?

Вярвам, че тук няма да бъде неуместно да направим въведение към Десетте Заповеди на Закона и да дадем кратко изложение на всяка от тях. По този начин ще стане по-ясно, че поклонението, което Бог първоначално е наредил, е все още в сила (тема, по която вече говорих); и тогава ще бъде потвърдена и една втора точка, а именно, че от Закона евреите научиха не само в какво се състои истинското благочестие, но като чувствуваха своята неспособност да го спазват, бяха обладани от страха от осъждението и така, дори против своята воля, биваха привлечени към Посредника. Като дадохме обобщение на това, което представлява истинското познание за Бога, ние показахме, че не можем да си съставим никакво правилно познание за Бога, без да се почувствуваме смалени пред Неговото величие и задължени да Му служим. По отношение на познание за самите себе си показахме, че то се състои главно в отхвърлянето на всяка идея за нашата собствена сила, и в събличането от себе си на всяка увереност в нашата собствена праведност, докато от друга страна, под пълното съзнание за нашите нужди, се учим на истинско смирение и себепринизяване. Господ извършва тези двете чрез Своя Закон, първо, когато, като утвърждава Своето право да получи нашето покорство, той ни призовава да почитаме Неговото величие, и постановява поведение, чрез което се изявява това почитане; и второ, когато, като прогласява правилото на Своята справедливост (правило, срещу чието поправление нашето естество, бивайки паднало и извратено, непрекъснато се противи, и чието съвършенство нашата сила, бивайки немощна и безсилна да върши добро, е неспособна да постигне), ни обвинява в безсилие и неправедност. Нещо повече, самите неща, които се съдържат на двете плочи, са ни заповядани от онзи вътрешен закон, за който вече казахме, че в известен смисъл е написан и запечатан на всяко сърце. Защото съвестта, вместо да ни позволи да закоравим нашите възприятия и да спим непробудно, действува като вътрешен свидетел и надзирател, напомня ни за това, което дължим на Бога, показва разликата между добро и зло, и с това ни изобличава за нашето отстъпление от задълженията. Но човекът, затворен в тъмницата на заблудата, не е способен чрез този естествен закон да си състави някаква сносна представа за поклонение, което да е приемливо за Бога. Във всяко отношение той е много далеч от правилното познание за него. В допълнение, той е така изпълнен с надменност и амбиции, и така заслепен от себелюбие, че не е способен да изследва и да се взре в самия себе си, за да се научи да смири и принизи себе си, и да признае своето нещастие. Затова, като необходимо лекарство, както за нашата тъпота, така и за нашето непокорство, Господ ни е дал Своя писан Закон, който чрез своите сигурни свидетелства премахва неяснотите на естествения закон, а също, като разтърсва нашия сън, създава по-живо и трайно впечатление върху нашите умове.

2. Неумолимостта на Закона

Сега е лесно да разберем учението на Закона, а именно, че като наш Създател Бог има право да бъде считан от нас за Баща и Господар, и следователно трябва да получава от нас страх, любов, почит и слава; дори това, че ние принадлежим на себе си, че да следваме хода на своите си страсти, но сме задължени да Му се покоряваме безусловно и да работим изцяло за неговото удоволствие. Отново, Законът поучава, че правдата и поправлението са наслада, неправдата Му е омразна, и следователно, тъй като не трябва в нечестива неблагодарност да се бунтуваме против нашия Създател, целият ни живот трябва да протече в развиване на правдата. Защото ако показваме дължимата почит само когато предпочитаме Неговата воля пред нашата, следва, че единственото законно служение към Него са делата на правда, чистота и святост. Нито пък можем да привеждаме като наше извинение, че искаме сила, и като длъжници, чиито средства са похарчени, не можем да платим. Не можем да позволим да измерваме Божията слава чрез нашите способности; каквито и да сме ние, Той завинаги остава същият, приятел на правдата, враг на неправдата, и каквито и да са Неговите изисквания към нас, тъй като той може да иска от нас само което е право, ние неизбежно сме под естественото задължение да се покоряваме. Нашата неспособност да го направим е наш проблем. Ако похотта, в която грехът господствува, така ни заробва, че не сме способни да се покоряваме на нашия Баща, няма основание да се позоваваме като защита на неизбежността, тъй като тази зла неизбежност е вътре в нас и трябва да бъде вменявана на нас самите.

(От него научаваме, че Бог е наш Баща; че е милостив и всесвят; и в Своята доброта изисква покорство, 3-5)
3. Строгостта на Закона има положителна цел

Когато под ръководството на Закона сме достигнали дотам, трябва под същото ръководство да продължим, като се взрем сами в себе си. По този начин ние в крайна сметка стигаме до два извода: Първо, като съпоставим нашето поведение с правдата на Закона, виждаме колко далеч е то от съобразяване с Божията воля, и следователно колко недостойни сме да заемем мястото си сред Неговите създания, още по-малко да бъдем смятани за Негови синове; и второ, като изследваме нашите собствени сили, виждаме как те не само са неспособни да изпълнят Закона, но и са напълно нищожни. Неизбежното следствие трябва да е недоверие в нашата собствена способност, а също и неспокойствие и треперене на ума. Съвестта не може да почувствува товара на своята вина без веднага да усети и Божието осъждение, а усещането за това осъждение неизменно събужда ужас от смъртта. По същия начин, доказателствата за нашето крайно безсилие трябва незабавно да родят отчаяние от нашата собствена сила. И двете чувства произвеждат смирение и принизяване, и така грешникът, ужасен от очакването на вечната смърт (която той вижда като справедливо надвиснала над него поради неговите нечестия), се обръща към Божията милост като единствено безопасно убежище. Като чувствува своята крайна неспособност да плати това, което дължи към Закона, и така се отчайва от самия себе си, той се замисля и се моли и търси помощ от друго място.

4. Обещания и заплахи

Но Господ не смята за достатъчно да внушава почит към Своята справедливост. За да изпълни нашите сърца с любов към Него и в същото време с омраза към нечестието, Той добавя обещания и заплахи. Тъй като очите на нашия ум са твърде замъглени, за да бъдат привлечени само от красотата на доброто, в Своята велика щедрост нашият най-милостив Баща е счел за угодно да ни примами към любов и копнеж за него чрез надеждата за награда. Затова Той заявява, че в Него са скрити наградите за добродетелта, че никой, който показва покорство на Неговите заповеди, няма да се е трудил напразно. От друга страна, Той прогласява не само че нечестието е омразно в Неговия поглед, но и че няма да избегне безнаказано, защото Той самият ще бъде възмездител на Своето оскърбено величие. За да ни насърчи по всякакъв начин, Той обещава настоящи благословения и вечно щастие за покорството на онази, които спазват Неговите заповеди, а заплашва нарушителите с настоящи страдания, както и с наказанието на вечната смърт. Обещанието, “Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее” (Лев. 18:5), и съответно на това заплахата, “Душата, която греши, тя ще умре” (Езек. 18:4, 20); несъмнено сочат към бъдещ живот и смърт, и двете без край. Но макар във всеки текст, където се споменават Божието благоволение или гняв, едното говори за вечен живот, а другото за вечно унищожение, в същото време Законът изброява дълъг списък от настоящи благословения и проклятия (Лев. 26:4; Вт. 28:1). Заплахата свидетелствува за безгрешната чистота на Бога, която не може да понася нечестие, докато от своя страна обещанията свидетелствува за Неговата безкрайна любов към правдата (която той не може да остави без награда), и Неговата чудна доброта. Тъй като сме Му задължени с всичко, което имаме, Той има съвършеното право да изисква всичко от нас като дълг; и както при дълг, плащането не заслужава награда. Затова Той отива по-далеч от Своето право, като раздава награди за услуги, които не се дават доброволно, като че ли те не са плащане на дълг. Вече отчасти описахме размера на тези услуги сами по себе си, и той ще стане още по-ясен на съответното място. Засега е достатъчно да помним, че обещанията на Закона не са дребна препоръка за правдата, тъй като те показват колко много е угодно на Бога спазването на Закона, докато обявените заплахи са предназначени да създадат още по-голямо отвращение към неправдата, за да не би грешникът да се впусне в удоволствията на порока и да забрави осъждението, което божественият Законодател е приготвил за него.


За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 2 гл. 8 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.
              - текст 
              - аудио
 
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
   

     Християнски портал
 
 
 
 
 
 
 
 
 

     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Иисуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Пон¬тийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква, в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 

 
 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона. И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
 
     Актуално и днес ...
 
 
Аерозолни пръскания на отрова от небето
АЕРОЗОЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С КАКВО НИ ПРЪСКАТ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

Share |
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 




 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
Свидетелства за Божия слава - текст, аудио и видео
  Господи, благослови България! - телевизионно благовестие      
  Вероучение за деца - видео курс по учебника на П. Бобчев от 1941 г.      
  За ересите - за някои от най-разпространените ереси в България      
eXTReMe Tracker
www.dtjarava.eu - Димитър Тодоров - Жарава, бащата на българската анимация разказва стъпка по стъпка историята на създаването и официално през 1948 г.