Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
СУВЕРЕННОСТТА НА БОГА
Артър Пинк 1886 - 1952
 
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия

4. ПОКАЯНИЕТО, КАКТО Е ОБЯСНЕНО В СОФИСТИЧНИЯ ЖАРГОН НА СХОЛАСТИЦИТЕ, Е НАПЪЛНО РАЗЛИЧНО ОТ ЧИСТОТАТА, ИЗИСКВАНА ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО. ЗА ИЗПОВЕДТА И УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО.

 

1. Схоластичното учение за покаянието

Сега стигам до изследване на това, което схоластичните софисти поучават относно покаянието. Ще направя това възможно най-кратко; защото нямам намерение да разглеждам всяка точка, за да не би този труд, който имам желание да направя като кратко изложение на учението, да премине всякакви граници. Те са успели да развият един предмет, който иначе не е много сложен, до толкова сложна обърканост, че ако веднъж стъпите само малко в тяхното тресавище, ще ви бъде трудно да намерите изход от него. Първо, като дават определение, те ясно показват, че никога не са знаели какво точно означава покаянието. Например, че да се покаеш е да оплакваш минали грехове и да не вършиш това, което е за оплакване. Отново, че това е да ридаеш за минали злини и да не съгрешаваш да вършиш това, което е за ридаене. И отново, че това е някакво скръбно възмездие, което наказва вътре в себе си онова, за което скърби, че е извършило. И отново, че това е скръб в сърцето и горчивина в душата за злините, които човекът е извършил, или с които се е съгласил. Да предположим, че се съгласяваме, че тези неща наистина са казани от Бащите (макар че, ако някой е склонен към спорове, не би било трудно да го отрече), пак те не са ги казали с цел да опишат покаянието, а само за да увещаят покаялите се да не падат отново в същите грешки, от които са били избавени. Но ако всички такива описания трябва да бъдат обърнати в определения, има и други, които имат също така добро основание да бъдат добавени. Например, следното изречение от Хризостом: “Покаянието е лекарство за изцеление на греха, дар от небето, възхитителна добродетел, благодат, превъзхождаща силата на законите.” Нещо повече, учението, което те след това говорят, е доста по-лошо от тяхното определение. Защото те са така ревностно съсредоточени върху външните упражнения, че всичко, което можете да разберете от техните огромни томове, е, че покаянието е дисциплина и строгост, която служи отчасти да покори плътта, и отчасти да накаже и порицае греховете; има странно мълчание за вътрешното обновяване на ума, което носи със себе си истинско поправление в живота. Без съмнение, те говорят много за разкаяние и съкрушаване, измъчват душата с много съмнения и я въвличат в големи трудности и тревоги; но когато по този начин са наранили дълбоко сърцето, те лекуват цялата му горчивина само с едно малко церемониално поръсване. Като дават такова хитро определение на покаянието, те го разделят на разкаяние на сърцето, изповед на устата и удовлетворение на делата. Това разделение не е по-логично от самото определение, макар че те прекарват целия си живот в измисляне на хитроумни аргументи. Но ако от определението някой твърди (логика, която преобладава при диалектиците), че човек може да плаче за миналите си грехове и да не извършва неща, които причиняват плач; че може да оплаква миналите злини, и да не върши неща, които са за оплакване; че може да наказва това, за което скърби, че е извършил, макар да не го изповядва с устата си – как ще обосноват това разделение? Защото ако човек може да е истински покаян и да не го изповяда устно, тогава покаянието може да съществува и без изповядване. Ако те отговорят, че това разделение се отнася за покаянието като тайнство, или трябва да се разбира за покаянието в неговата най-съвършена форма, която те не включват в своите определения, тогава грешката не е в мен; нека да обвиняват себе си за това, че не са дали по-чисто и по-ясно определение. Когато се разглежда някакъв въпрос, аз определено съм достатъчно тъп, за да се позовавам винаги на определението като опора и основа на цялата дискусия. Но като допускаме, че това отклонение е позволено на учителите, нека сега да изследваме поред различните части. Като пропускам като произволни няколко неща, които те с тържествена физиономия пробутват като тайнства, аз не правя това поради незнание. Не би било трудно да опровергая всички онези точки, с които те украсяват себе си за своята хитрост и умение в споровете; но смятам за свое свято задължение да не натоварвам излишно читателя с такива нелепости. От въпросите, които те задават, и в които нещастно впримчват самите себе си, определено е лесно да се види, че бърборят за неща, за които нищо не знаят. Такива въпроси са следните: Дали покаянието за един грях е угодно на Бога, ако има упорито придържане към други грехове. Също, дали нанесените от Бога наказания могат да служат като удовлетворение. Също, дали покаянието за смъртни грехове може да се повтаря няколко пъти, докато те чудовищно и нечестиво определят, че всекидневното покаяние може да се отнася само за простимите грехове. По същия начин, с чудовищна заблуда, те дълбоко измъчват себе си с едни думи на Йером, че покаянието е плаваща дъска след корабокрушение. В това показват, че те никога не са се събудили от своята животинска тъпота, та поне отдалеч да видят и една хилядна част от своите грехове.

2. Схоластичното учение за покаянието измъчва съвестта

Бих искал моите читатели да отбележат, че спорът тук не се отнася за нещо незначително; а за едно от най-важните неща, а именно, прощаването на греховете. Защото докато изискват три неща в покаянието, а именно, разкаяние на сърцето, изповед на устата и удовлетворение на делата, те в същото време поучават, че тези неща са необходими за получаване на прошка за греховете. Ако има нещо в цялата област на религията, което за нас е важно да познаваме, това определено е едно от най-важните, а именно, да осъзнаваме и правилно да разбираме чрез какви средства, какво управление, какви условия, колко лесно или колко трудно може да получи прошка за грехове. Ако нашето познание тук не е ясно и сигурно, нашата съвест не може да има никаква почивка, никакъв мир с Бога, никаква увереност или сигурност, но постоянно трепери, колебае се, тревожи се и се разстройва; ужасява се, мрази и отхвърля Божието присъствие. Но ако прошката за грехове зависи от условията, с които те я обвързват, нищо не може да бъде по-нещастно и плачевно от нашето състояние. Те представят разкаянието като първата стъпка в придобиването на прошка; и го изискват като данък, пълно и съвършено; между другото, отричат, че човек може да се чувствува сигурен, когато е изпълнил това разкаяние в пълна степен. Признавам, че ние сме длъжни силно и постоянно да увещаваме всеки човек горчиво да оплаква своите грехове, и с това да подтиква себе си все повече да ги отхвърля и да ги мрази. Защото това е “спасително покаяние, което не причинява разкаяние” (2 Кор. 7:10). Но когато се изисква такава горчивина на скръбта, която да отговаря на величината на престъплението, като условие за увереност в прошката, нещастните съвести биват дълбоко объркани и измъчвани, като виждат, че върху тях е наложено разкаяние, дължимо за греха, но нямат мярка за това, което е дължимо, за да им даде възможност да определят дали са извършили пълно плащане. Ако казват, че трябва да правим това, което е по силите ни, ние биваме връщани към първоначалното състояние; защото как един човек би определил сам за себе си дали е направил всичко възможно да оплаква своя грях? Следователно, когато след дълга борба и война със самите себе си съвестите не намерят убежище, в което да си починат, за да облекчат по някакъв начин своето тежко състояние, те изпадат в скръб и сълзи, за да усъвършенствуват своето разкаяние.

3. Милостта на Господа е важна, а не разкаянието на грешника

Ако те казват, че това е клевета от моя страна, нека да излязат напред и да ми посочат поне един човек, който чрез това учение за разкаянието не е бил доведен до отчаяние, или вместо истински страх не е представил лицемерен страх от Божията справедливост. На друго място отбелязахме, че прошката на греховете никога не може да се придобие без покаяние, защото никой освен наскърбените, наранени от съзнанието за греховете, не може да призовава Божията милост; но в същото време добавихме, че покаянието не може да бъде причина за прощаването на греховете; и също отхвърлихме мъчението на душите – догмата, че то трябва да се изпълнява като задължение. Нашето учение е, че душата не гледа на своите угризения или на своите сълзи, а съсредоточава и двете си очи само върху Божията милост. Само отбелязахме, че онези, които са отрудени и обременени, са призовани от Христос, като виждаме, че Той беше изпратен “да проповядва добрите вести на кротките”; “да превърже съкрушените в сърце; да прогласи свобода на пленниците и отваряне на тъмницата за угнетените”; “да утеши скърбящите.” Фарисеите са изключени от това, тъй като, изпълнени със своята праведност, те не осъзнават своята бедност; и презрителите, тъй като, въпреки Божия гняв, не търсят изцеление на своето нечестие. Такива хора не са отрудени и обременени, не са съкрушени в сърце, не са пленници и не са угнетени. Но има голяма разлика между това да учим грешника, че прощаването на греховете се заслужава чрез пълно и цялостно разкаяние (което грешникът никога не може да постигне) и да го учим да гладува и жадува за Божията милост, та като осъзнае своето нещастие, своето объркване, умора и пленничество, да му покажете къде трябва да търси освежаване, почивка и свобода; накратко, да го научим в неговото смирение да отдава славата на Бога.



За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 3 гл. 4 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.
              - текст 
              - аудио
 
 
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
   


     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 

 
 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона.
И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
 
 
 
 
Share |
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 




 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
Свидетелства за Божия слава - текст, аудио и видео
  Господи, благослови България! - телевизионно благовестие      
  Вероучение за деца - видео курс по учебника на П. Бобчев от 1941 г.      
  За ересите - за някои от най-разпространените ереси в България      
eXTReMe Tracker
www.dtjarava.eu - Димитър Тодоров - Жарава, бащата на българската анимация разказва стъпка по стъпка историята на създаването и официално през 1948 г.