Header image  
Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
Марк 2:17
 
line decor
   Проповеди върху Новия завет на Господ Исус Христос.
line decor
 
 
"Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден."
       Йоан 6:44
 
  Новото в сайта
   
   
УЕСТМИНСТЪРСКА ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА - 1647 Г.
 
"СИГУРНОСТТА И СВОБОДАТА
НА БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ"

Чарлз Спърджън 1834  - 1892
 
"СМИРЕНИЕТО"
Андрю Мъри 1828  - 1917
 
"ПИСМА"
Джон Нютън 1725  - 1807
 
"ЦЕНАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО"
Фредерик Майер 1847 - 1929
 
"ИЗПИТАНИЕТО И ТРИУМФЪТ НА ВЯРАТА"
Самюел Ръдърфорд 1600  - 1661
 
"РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Матю Хенри 1662  - 1714

"Чудна благодат"
/ Историята и Богословието на Калвинизма /
 
 
 
 
 
  ПОРЕДИЦА - "Основни учения на Реформацията"
 
 "И така, това, което проповядвам, не е някаква новина; то не е ново учение. Аз обичам да прогласявам тези силни старовремски учения, наричани с галеното име Калвинизъм, но които със сигурност са откритата Божия истина в Христос Исус. Чрез тази истина аз се отправям на пътешествие в миналото и навсякъде, където отивам, виждам църковни бащи, изповедници, мъченици, да стават на крака, за да ме поздравят. . .
Като възприемам тези учения да бъдат стандарт на моята вяра, виждам земята на древните населена с мои братя, виждам множества, които изповядват същата вяра като мен и изповядват, че това е религията на Божията Църква. "

Чарлс Хедън Спърджън
The New Park Street Pulpit, Vol. I  1856 г.

"Ние не можем да проповядваме Христос и Него разпнат, ако не проповядваме това, което днес се нарича Калвинизъм. Калвинизъм е неговото галено име; Калвинизмът е самото Благовестие, и нищо друго."

Чарлс Хедън Спърджън
Автобиография 1897 г.
 

 
Жан Калвин
 
 
 
 Институти на християнската религия

16. КАК ХРИСТОС ИЗПЪЛНИ СЛУЖЕНИЕТО НА ИЗКУПИТЕЛ В ПРИДОБИВАНЕТО НА НАШЕТО СПАСЕНИЕ. СМЪРТТА, ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС.

 

(Като сме отчуждени поради греха от Бога, Който все пак ни обича, ние биваме примирени чрез Христос, 1-4)

1. Изкупителят

Всичко, което досега казахме за Христос, води до един извод, че осъдени, мъртви и изгубени сами по себе си, ние трябва да търсим в Него правда, избавление, живот и спасение, както сме учени от известните думи на Петър, “И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено на хората, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12). Името Исус не Му беше дадено случайно, или произволно, или по човешка воля, но беше донесено от небесата от ангел, като вестител на Божията заповед; като е добавена и причината, “защото Той ще спаси хората Си от греховете им” (Мат. 1:21). В тези думи трябва да се обърне внимание на това, което отбелязахме на друго място, че служението на Изкупител Му беше възложено именно с цел Той да стане наш Спасител. И все пак, изкуплението би било неистинно, ако не ни води чрез непрекъснат напредък към окончателната цел на сигурността. Затова, в мига, в който се отвърнем от Него дори в най-малка степен, спасението, което пребъдва изцяло в Него, постепенно изчезва; така че всички, които не уповават съзнателно на Него, се лишават от всяка благодат. Заслужава си да помним винаги забележката на Бернар: Името на Исус не е само светлина, но и храна, а дори и масло, без което всяка духовна храна остава суха; сол, без която като подправка всичко, което ядем, е безвкусно; накратко, мед в устата, музика в ухото, радост в сърцето, и в същото време лекарство; всеки разговор, в който не се чува това име, е безсмислен (Bernar in Cantica., Serm. 15). Но тук е необходимо внимателно да размислим по какъв начин придобиваме спасение от Него, за да бъдем не само уверени, че Той е Начинателят на спасението, но като сме приели всичко, което е достатъчно като сигурна основа на нашата вяра, да избягваме всичко, което ни прави да се колебаем. Защото като виждаме, че никой човек не може да се вгледа в себе си и сериозно да размисли какъв е, без да почувствува, че Бог се гневи и във вражда срещу него, и като искрено копнеем да можем да възстанови Неговото благоволение (което не може да бъде без умилостивение), сигурността, която тук се изисква, не е нещо обикновено; тъй като грешниците, ако не са освободени от вината, винаги са под гнева и проклятието на Бога, Който, тъй като е справедлив Съдия, не може да позволи Неговият Закон да бъде безнаказано нарушаван, но е готов за възмездие.

2. Осъзнаването на Божия гняв ни прави благодарни за Неговата любов в Христос

Но преди да продължим нататък, трябва междувременно да видим как може да се каже, че Бог, който ни възпира в Своята милост, е бил наш враг преди да ни е примирил в Христос. Защото как би могъл да ни даде Своя единороден Син като особен залог за Своята любов, ако преди това не ни е приел с незаслужено благоволение? Тъй като изглежда, че в това има противоречие, ще дам решение на този проблем. Начинът, по който Духът обикновено говори в Писанието, е, че Бог е бил враг на хората преди да бъдат възстановени в благоволение чрез смъртта на Христос (Рим. 5:10); че са били проклети преди тяхното нечестие да бъде изкупено чрез жертвата на Христос (Гал. 3:10, 13); че са били отделени от Бога преди да бъдат приети в общение чрез Христовото тяло (Кол. 1:21, 22). Такива начини на изразяване са приспособени за нашите възможности, за да можем по-добре да разберем колко нещастно и бедствено е нашето положение без Христос. Защото ако не се каже с ясни думи, че Божият гняв, възмездие и вечна смърт са върху нас, ние ще осъзнаваме по-слабо нашето нещастно положение без Божията милост, и ще сме по-малко склонни да оценим благословението на спасението. Например, ако кажем на един човек – ако по времето, когато беше грешник, Бог те беше намразил и те беше отхвърлил, както заслужаваш, твоята съдба щеше да бъде ужасна смърт; но по Своя воля и от незаслужена щедрост Той те запази в Своето благоволение, като не допусна да бъдеш отделен от Него и по този начин те спаси от опасност – човекът наистина ще бъде трогнат и до известна степен ще осъзнае колко много дължи на Божията милост. Но ако му кажем, както Писанието учи, че е бил отделен от Бога поради греха, наследник на гняв, изложен на проклятието на вечната смърт, изключен от всяка надежда за спасение, напълно чужд на Божието благословение, роб на Сатана, пленник под игото на греха; и накрая, осъден на ужасна смърт и вече участвуващ в нея; и тогава се намесва Христос, поема на Себе Си наказанието и понася това, което е надвиснало върху грешниците поради справедливия Божий съд; със Своята кръв изкупи греховете, които са ги правели омразни на Бога, чрез това изкупление умилостиви и напълно примири Бога Баща, чрез Своето застъпничество утоли Неговия гняв и на тази основа установи мир между Бога и хората и чрез тази връзка придоби Божието благоволение към тях; дали тези неща няма да го трогнат толкова по-дълбоко, колкото по-ярко представят размера на бедствието, от което е бил избавен? Накратко, тъй като нашият ум не може да осъзнае живота чрез Божията милост с достатъчна искреност, или да го приеме с дължимата благодарност, ако преди това не е подтиснат от страх поради Божия гняв и смутен от мисълта за вечната смърт, ние сме така наставлявани от Божията истина, че да осъзнаем, че без Христос Бог е враждебен на нас и е издигнал Своята ръка за нашето унищожение. Като сме учени на това, ние гледаме само към Христос за Божието благоволение и бащинска любов.

3. Божият гняв против неправдата; Неговата любов предхожда нашето примиряване в Христос

Макар тези думи да са приспособени към слабостта на нашите способности, те не са неверни. Защото Бог, Който е съвършената правда, не може да обича нечестието, което вижда във всички хора. Следователно всички ние имаме вътре в себе си нещо, което да заслужава Божията омраза. И така, първо, по отношение на нашето извратено естество, и второ, поради извратеното поведение, което следва от него, ние всички сме противни на Бога, виновни пред Него и по естество деца на ада. Но тъй като Господ не желае да унищожи това в нас, което е от Него, Той все още намира нещо в нас, което в Своята доброта може да обича. Защото макар че по наша вина сме грешници, ние все още сме Негови създания; макар да сме довели смърт върху себе си, Той ни е създал за живот. Така Неговата благодатна любов Го подтиква да ни приеме в Своето благоволение. Но ако има вечно и несъвместимо противоречие между правдата и нечестието, докато оставаме грешници, ние не можем да бъдем напълно приети. Затова, за да може да бъде премахната всяка причина за вражда и за да може да ни примири напълно със Себе Си, чрез изкуплението, дадено в смъртта на Христос, Той премахва всяко зло, което е в нас, така че ние, които преди сме били мръсни и нечисти, сега се явяваме пред Него праведни и святи. По този начин Бог Баща чрез Своята любов предварително подготвя и извършва нашето примирение в Христос. Именно защото първо ни е обикнал, Той след това ни примирява със Себе Си. Но тъй като нечестието, което заслужава Божието негодувание, остава в нас докато не ни дойде на помощ смъртта на Христос, и това нечестие е проклето и осъдено в Неговия поглед, ние не биваме приети в пълно и сигурно общение с Бога, ако Христос не ни съедини с Него. Следователно, ако искаме да държим надеждата, че Бог е умилостивен и благонамерен към нас, ние трябва да съсредоточим очите и умовете си само върху Христос, тъй като само на Него дължим това, че нашите грехове, които неизбежно предизвикват Божия гняв, не ни биват вменявани.



За да прочетете цялата глава с всички раздели:
"Институти на християнската религия" книга 2 гл. 15 | съдържание 
 
 
 
  Изповед на вярата
 
 
Уестминстърска изповед на вярата - 1647 г.
              - текст 
              - аудио
 
  Избрано за вас
 
И ние казахме "Добре"!
 
 
 
 Песни за Божия слава от Душка Тодорова

 
Щом пътят ... С търпение и вяра С колко сълзи
Отче наш Исусе, подай ми ръка Дай ми святост, Боже
Бог е любов Люлчина песен Майчице, миличка ...
 
Отче наш - клип Сваляне на песните
     
     
   

     Християнски портал
 
 
 
 
 
 
 
 
 

     Десетте Божии заповеди
 

1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му; нито робинята му; ни вола му; ни осела му; нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

 
 
    Никео - Цариградски Символ на Вярата

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти oт Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
 
 
    Апостолски символ на вярата
 
1. Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята.
2. И в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ:
3. Който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария,
4. Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан,
5. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите,
6. Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия.
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух.
9. Вярвам в светата католическа (съборна) Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на плътта (на мъртвите),
12. във вечния живот. Амин.

 
 

 
 
"...Това е чистото и истинно благочестие, а именно, упование в Бога, съчетано със сериозен страх – страх, който както включва в себе си съзнателно страхопочитание, така и носи със себе си законно поклонение, както е предписано от закона. И трябва да бъде по-внимателно отбелязано, че всички хора безразборно отдават почит на Бога, но много малко наистина Го почитат.
Отвсякъде има изобилие на показни церемонии, но искреността на сърцето е рядка."

                            Жан Калвин    "Институти..." 1:2
 
 
 
 
 
     Актуално и днес ...
 
 
Аерозолни пръскания на отрова от небето
АЕРОЗОЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С КАКВО НИ ПРЪСКАТ?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

"Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние." 

2 Петър 3:9

Share |
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 




 
Изтеглете приложението на сайта "Покаяние" за Android.
 
Томас Мантън
 
 
Уилям Перкинс 
 
Ричард Бакстър
 
Хорациус Бонар
 
Уилям Гътри
 
Джеремая Бъроуз
 
 497г. РЕФОРМАЦИЯ - 2014 г.
 
Джон Флавъл
 
Джeймс Бюканън
 
Джонатан Едуардс
 
Джон Бъниан
 
Томас Уотсън
 
Жан Калвин
 
Стивън Чарнок
 
Джон Оуен
 
Томас Брукс
 
Хенри Скугъл
 
Ейбрахам Буут
 
Ричард Сибс
 
 
Джоузеф Алейн
 
Джон Райл
 
Ралф Венинг
 
Чарлз Спърджън
 
Джордж Уаитфийлд
 
 
Джон Уесли
 
Мартин Лутер
 
Видение за последното време - Д. Уилкерсън
 
Десятък или дарение?
 
Проповедта на планината
 
495г. от Реформацията
 
 
 
 
 
ЗА ПОКАЯНИЕТО - PDF
 
 
"Те тръгнаха и проповядваха покаяние."   Марк 6:12
 
 
 
 


"...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."

 Матей 9:13


"Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние"

Лука 15:17

 

 
 
 
Божията любов
 
 
 
Свидетелства за Божия слава - текст, аудио и видео
  Господи, благослови България! - телевизионно благовестие      
  Вероучение за деца - видео курс по учебника на П. Бобчев от 1941 г.      
  За ересите - за някои от най-разпространените ереси в България      
eXTReMe Tracker
www.dtjarava.eu - Димитър Тодоров - Жарава, бащата на българската анимация разказва стъпка по стъпка историята на създаването и официално през 1948 г.